Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 70

— Забавляваш ли се? — питаха го.

Или:

— Да ти донеса ли още една бира?

Не бяха се виждали от няколко месеца, но почти никой не се заинтересува от живота му — нищо изненадващо всъщност, след като тук преобладаваха приятелите на Алвин. Джеръми огледа стаята и осъзна, че не познава половината от гостите на ергенското си парти. Щеше да е доволен да прекара вечерта в компанията на Алвин, Нейт и братята си, но приятелят му никога не пропускаше повод за развлечение. А той несъмнено се веселеше, особено след като „Севън Сикстиърс“ поведоха през третата част. Дюдюкаше и надаваше възторжени възгласи всеки път, щом те вкарваха кош. Както и братята на Джеръми. Само Нейт, който не беше страстен привърженик на спорта, не се вълнуваше от мача, а пълнеше чинията си с парчета пица.

Партито бе започнало както подобава. Джеръми влезе в стаята и всички го поздравиха, сякаш се завръща от война. Братята му го заобиколиха и го бомбардираха с въпроси за Лекси, Бун Крийк и къщата; Нейт му беше донесъл списък с идеи за статии, едната от които засягаше темата за увеличаващата се популярност на астрологията в сферата на финансовите инвестиции. Джеръми слушаше и си вземаше мислени бележки. Призна, че идеята е оригинална, благодари на Нейт и му обеща да я вземе предвид. Не че щеше да излезе нещо.

Въпреки това успя временно да забрави наболелите проблеми. По някакъв странен начин разстоянието придаваше комичност на несгодите в Бун Крийк; докато разказваше на братята си за ремонта и им описваше работниците, те се превиваха от смях и Джеръми им пригласяше. Избухнаха в гръмогласен смях, когато разбраха как Лекси го е накарала да отседне в „Грийнлийв“, и го помолиха да снима стаята, за да видят и те препарираните животни. Поискаха и снимка на Джед, чийто образ постепенно придобиваше митологични измерения. Настояха — също като Алвин — да ги уведоми, когато отиде на лов, за да чуят цялата история от игла до конец.

След известно време, заразили се от духа на вечерта, братята му се вторачиха в телевизора. Джеръми се задоволи да наблюдава от разстояние. След малко Алвин застана до него.

— Хубава риза — отбеляза.

— Знам — отвърна Джеръми. — Вече ми го каза два пъти.

— И ще продължавам да ти го казвам. Подарък е от Лекси, разбрах, но с нея приличаш на турист.

— Е, и?

— Е, и? Ще излизаме след малко. Ще превземем града! Ще празнуваме цяла нощ в чест на последните ти ергенски нощи, а ти ще си облечен, все едно цял ден си доил крави. Не е в твой стил.

— Това е новият ми стил.

Алвин се засмя.

— Нали ти самият се оплакваше от ризата?

— Влезе ми под кожата.