Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 110

— Попълнете първите три страници, подпишете четвъртата и ми покажете здравната си карта.

— Необходимо ли е? Искам да кажа… жена ми ражда! Не трябва ли първо да я настаните в отделението?

Медицинската сестра погледна към Лекси.

— През колко време са контракциите?

— През около осем минути.

— Кога започнаха?

— Не знам. Преди около три часа…

Медицинската сестра кимна и погледна към Джеръми.

— Попълнете първите три страници и подпишете четвъртата. И не забравяйте здравната карта.

Джеръми взе формулярите и тръгна бързо и ядосано към масата със столовете. Документи? В такъв момент? При спешен случай? Светът бездруго се дави в море от документи. Ще мине и без тази купчина. Понечи да остави листовете, да се върне пред гишето и спокойно да обясни ситуацията. Медицинската сестра очевидно не разбираше.

— Ехо! — сепна го гласът на Лекси, която още стоеше в количката пред гишето в отсрещния край на залата. — Тук ли ще ме оставиш?

Джеръми усети как очите на всички се впиват в него. Една-две жени се намръщиха.

— Съжалявам… — промърмори и хукна към Лекси.

Избута количката до масата.

— Не забравяй чантата!

— О!

Върна се да я вземе, стараейки се да отбягва втренчените погледи на околните, и седна до Лекси.

— Добре ли си?

— Ще те цапна, ако ме попиташ още веднъж — отговори му тя. — Не се шегувам.

— Извинявай, извинявай.

— Просто попълни формулярите.

Той кимна и се зае с документите, ядосан отново, че му губят времето. Наистина трябваше първо да настанят съпругата му, а после да ги попълнят.

След няколко минути се запъти пак към гишето. Някой обаче го беше изпреварил и се наложи пак да чака. Докато му дойде редът, вече кипеше от гняв. Подаде формулярите, без да продума.

Медицинската сестра не бързаше. Прегледа всяка страница, направи копия, взе няколко гривни и написа името на Лекси и регистрационния й номер върху тях. Бавно. Мудно. Джеръми започна да тупа с крак. Зарече се да напише оплакване. Какъв абсурд!

— Добре — каза най-после медицинската сестра. — Седнете. Ще ви повикаме, когато сме готови.

— Пак ли ще чакаме? — възкликна Джеръми.

Сестрата го изгледа над очилата си.

— Нека позная… Това е първото ви бебе?

— Да, но…

Медицинската сестра поклати глава.

— Седнете. Ще ви извикаме. И си сложете гривните.

* * *

След няколко години извикаха Лекси.

Добре де, не беше толкова дълго, но на Джеръми му се стори още по-дълго. Лекси пак имаше контракция. Стискаше устни и се превиваше.

— Лекси Марш?

Джеръми скочи, сякаш под краката му е пламнал пожар, и застана зад количката. С няколко бързо крачки стигна до плъзгащите се врати.

— Отиваме в стаята, нали? — попита троснато.