Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 100

Все пак не беше готов да приеме, че Бог играе активна роля в човешките дела. Въпреки католическото си възпитание не вярваше в чудеса и бе изобличил мнозина мними лечители. Не вярваше, че Бог преглежда молитвите, откликва на едни и остава глух за други, независимо колко достоен или недостоен е молителят. Предпочиташе да вярва, че Бог надарява всички с таланти и способности и ги поставя в несъвършен свят — най-голямото изпитание за вярата и единственият начин вярата да се заслужи.

Убежденията му не се вписваха в доктрините на организираната религия; на литургиите присъстваше заради майка си. Тя понякога усещаше това и го подканваше да се моли. Той обещаваше да опита, но не спазваше дадената дума. Досега.

Тази нощ — след деня, когато подреди стаята на бебето — Джеръми коленичи и се помоли на Бог да опази детето му, да ги благослови със здраво бебе. Сплел пръсти, се молеше мълчаливо. Обеща да е добър баща, да започне отново да ходи на църква, да се моли всеки ден, да прочете Библията от край до край. Помоли за знак, че молитвата му е чута. Не получи такъв.

— Понякога не знам какво да кажа и какво да направя — призна Джеръми.

На другия ден седяха с Дорис в „Хърбс“; понеже не беше казал на семейството си, само с нея можеше да споделя.

— Знам, че трябва да съм силен заради нея и се старая. Опитвам се да съм оптимист, да й повтарям, че всичко ще е наред, и да не й създавам допълнителни тревоги, но…

Дорис довърши вместо него:

— Но ти е трудно, защото и ти се страхуваш не по-малко от нея.

— Да — кимна той. — Съжалявам… Не исках да те въвличам в това.

— Не ме въвличаш ти — отвърна тя. — Знам колко ти е тежко, но постъпваш правилно. Тя се нуждае от подкрепата ти. Затова се е омъжила за теб. Усещала е, че ще й бъдеш опора. Когато разговаряме, винаги споделя колко й помагаш.

През прозореца Джеръми виждаше хората, насядали по масите отвън. Хранеха се и както обикновено бъбреха безгрижно. Но неговият живот вече не беше нито обикновен, нито безгрижен.

— Непрекъснато мисля за това. Утре сме на преглед и се ужасявам какво ще видим. Ами ако връвта се е закрепила? Представям си изражението на ехографистката, как замълчава и как ни казва, че трябва да поговорим с лекаря. Призлява ми при тази мисъл. Знам, че и Лекси се чувства така. Напоследък почти не продумва. Колкото повече наближава денят за ултразвука, толкова повече се страхуваме.

— Нормално е — успокои го Дорис.

— Моля се — призна той.

Дорис въздъхна, погледна към тавана и после пак към Джеръми.

— И аз.

На другия ден изпълниха молитвата му. Бебето растеше, сърдечният му ритъм беше силен и равномерен, връвта плуваше свободно. Добри новини, обяви лекарят. Джеръми и Лекси изпитаха моментно облекчение, но тревогите ги налегнаха отново още преди да стигнат до колата. След две седмици трябваше да се върнат отново тук. Оставаха още осем седмици.

След няколко дни се пренесоха в новата къща — кметът Джъркин, Джед, Родни и Джеръми товареха багажа в камиона, а Рейчъл и Дорис прибираха дреболиите в кашони под зоркия поглед на Лекси. Понеже бунгалото беше малко, новата къща изглеждаше празна дори след като подредиха всички мебели.