Читать «Даниел Щайн, преводач» онлайн - страница 8

Естер поклати изящната си главица.

— Виждаш ли, той е бил прав: родило се е такова хубаво момиче. И е оцеляло…

Видът на Естер беше толкова измъчен, пък и вече бе късно. Тръгнах си. Уговорихме се да се срещнем. Имах странно чувство — винаги съм искала да зная всичко за някогашните обстоятелства, за баща си. А сега изведнъж се уплаших: едновременно ми се искаше и да зная, и да не зная. Толкова години влача на гръб миналото си, едва през последните години с Гриша то се откъсна от мен, малкото момиченце Ева от полския приют в Загорск и девойката от съветския детски дом престанаха да бъдат свързани с мен и сякаш бяха кадри от отдавна гледан филм. И ето че ми се отваря възможност да разбера, как се е случило всичко в действителност. Все пак не успявах да си представя, какво може да накара една млада жена, майка на две деца, да ги остави в приют… Струваше ми се, че има нещо, което не знам.

2.

Януари 1986 г., Бостън

Естер Гантман

Струваше ми се, че на моята възраст нови за мен хора не биха могли да се появят. Първо, всичките ми сърдечни преживявания са изразходвани по умрелите. Второ, тук в Америка има много доброкачествени хора, но жизненият им опит е доста ограничен — прави ги същества плоски и малко картонени. Освен това подозирам, че възрастта сама по себе си поставя човека в някаква черупка и собствените му емоционални реакции отслабват. Смъртта на Исак пък ми показа до каква степен съм зависела от него. Завися. Не страдам от самотата, но забелязвам как тя ме обгръща като облак. Сред тези доста тъжни усещания неочаквано се появи Ева. В появата й усетих нещо съдбоносно. Тази млада жена би могла да бъде моя дъщеря. Хубаво би било да поговоря за това с Исак. Той винаги умееше да каже нещо остро и неочаквано за мен — дори при пълното ни единомислие. Какво ли би казал той за това момиче? Сам по себе си фактът на нашата среща е удивителен. Още по-удивително е, че стана дума за Чорная пуща. Майка й, тази Ковач, беше абсолютно чудовище. Исак я смяташе за съветска шпионка. Той винаги казваше, че евреите са налудничав народ: ревностните евреи, особено хасидите с техните копринени шапки, нелепи дългополи кафтани, кърпени и замрежени чорапи, и еврейските комисари, пламенните комунисти и чекисти отнасяше към един и същи психически тип.

По време на втората ни среща Ева каза нещо подобно за майка си, макар и по друг начин. Интересното е, че при това тя не притежава никаква интелектуална изтънченост, дори няма подобаващо образование. Личи си, че е много силна натура, органично честна: иска й се да каже истината на самата себе си и за самата себе си. Тя ме разпитва с жадно любопитство, веднъж се заседя до два часа през нощта и както се оказа после, мъжът й я заподозрял в изневяра или нещо от този род. Тя е омъжена за трети път, последният й мъж е емигрант от Русия, с около десет години по-млад от нея. Тя казва, че е успял математик.

В нашите разговори ние през цялото време се въртим около темата, която беше толкова важна и за Исак. Той винаги иронизираше, че нито един талмудист в света не е размишлявал толкова за Господа Бога, както той, невярващият материалист.