Читать «Даниел Щайн, преводач» онлайн - страница 7

През това време започнаха да унищожават всички местни евреи, които живеят по селата. Ние знаехме това. Юденратът успяваше да се откупи до някое време. А онзи негодник, дори да е искал да направи нещо, не би могъл. Просто изцеждаше парите ни. Вече никой нямаше пари. Жените даваха брачните си халки, последните си бижута. И аз дадох брачната си халка. Не зная подробности, пък и те нямат значение сега. На някои им се струваше, че ще могат да откупят живота си. Затова, когато бе предложено бягство, направихме нещо като общо събрание: получи се разделение — половината бяха за бягството, половината — против. Тези, които бяха против, считаха, че след него останалите ще бъдат подложени на ужасни гонения… ти разбираш, че ставаше дума не просто за гонение… А сред организаторите на бягството имаше отчаяни, истински бойци, те искаха да воюват… Помагаха им от града. Имаха и връзка с партизаните. Тогава ние не знаехме. В действителност всичко бе организирано от един евреин, младо момче, казваше се Дитер. Той работеше в гетото като преводач. Някак си му се беше удало да скрие, че е евреин. По-късно разбраха, но той вече бе съумял да избяга. Веднъж, вече в края на войната, дойде в лагера ни в Чорная пуша. Воювал в руски партизански отряд; при нас го бяха изпратили с една крава. Партизаните я бяха купили или отнели и бяха помолили едно от нашите момчета, месар, да им направи колбаси. Дитер бе докарал кравата, нашите го бяха познали, зарадваха се, някой донесе самогон. Той приседна на един пън и взе да говори за Христос. Нашите само се споглеждаха: за тях в този момент нямаше нищо по-глупаво от това да се говори за Христос. Аз си мисля, че леко се беше смахнал. Представи си, той се беше покръстил, показваше ни някакви икони. Беше трудно да се повярва, че именно той е организирал бягството.

В началото на четиридесет и пета, след освобождението, ние с него пътувахме с първия влак за Полша. Някой ми каза, че след войната той бил станал ксьондз.

Но тогава, в гетото, в нощта преди бягството конфликтът бе толкова остър, че дори се стигна до сбиване. Равинът Ширман, умен старец, доста над осемдесетте, усмири всички. Той имаше рак на простатата, Исак го оперира, когато бяхме вече в замъка. Каква ти операция, постави му катетър… Равинът се качи на стола и всички млъкнаха, а той каза, че ще остане тук, няма да ходи никъде. Някои нямат сили да тръгнат, нека останат. А който има сили да бяга, нека отива. Исак каза, че ние ще тръгнем, и тръгнахме. Майка ти със сина си също тръгна, а Наум остана. Никой не знаеше, че тя е бременна. Знаеше само Исак, защото тя бе идвала наскоро при него и го бе молила да й направи аборт, но той отказал: времето било много напреднало.