Читать «Даниел Щайн, преводач» онлайн - страница 6

— Условията в гетото ни се струваха ужасни — просто не бяхме виждали нещо по-лошо. Тогава не знаехме за концлагерите, за мащаба на това велико човекоубийство, което се вършеше в цяла Европа — тя се усмихваше, говорейки за всичко това, и имаше нещо особено в изражението на лицето й: отдалеченост, печал и нещо неуловимо — мъдрост навярно. Да, ние говорехме на полски, а за мен това бе наслада.

— Колко време живяхте в гетото? — попитах аз.

— По-малко от година. От есента на четиридесет и първа. Излязохме оттам на 11 август 1942-ра. А след това още две години в Чорная пуща в партизански отряд. Живяхме в землянките до самото освобождение. Семеен партизански лагер. От триста души накрая останаха живи сто и двадесет. С нас имаше шест деца. Още две се родиха в гората. Ти и още едно момче, ала то умря. Но тези, които излязоха от гетото, останаха живи до края на войната.

— Защо майка ми си е тръгнала от Чорная пуща? — зададох този въпрос, чийто отговор знаех от майка си, но винаги я подозирах в лъжа. Не, не че лъже. Просто аз не мога да повярвам на това, което говори. Затова ми беше нужно да знам какво ще каже Естер. Нали тя е нормална.

— Ние я разубеждавахме. Помня добре как се възмущаваше Исак, че тя рискува живота на децата си, като напуска нашето убежище. Тя дори не отговаряше. Единственият човек, с когото общуваше в гетото, беше Наум Баух, електромонтьор.

Така научих фамилията на баща си. Майка ми никога не я назоваваше. Значи ако тя беше нормална жена, аз щях да бъда Ева Баух. Интересно.

— Разкажете ми за него, ако обичате — помолих аз Естер.

— Познавах го малко. Струва ми се, че беше недоучил инженер.

Тя седеше неподвижно, гърбът изправен, наистина аристократка. И никакво еврейско жестикулиране.

— Исак ми казваше, че още преди войната е канил веднъж този Баух в болницата — да поправи някакъв апарат. В гетото той е имал привилегировано положение. Както впрочем и Исак. Някои евреи са имали работа в града, имали са разрешение за излизане. Исак е преглеждал в болницата. И Баух е работел в града.

В гетото майка ти и Наум живееха заедно. В някаква стаичка в лявото крило. Замъкът беше полуразрушен, когато ни натириха там, започнахме да го възстановяваме. Отначало даже купувахме строителни материали. Ръководеше ни Юденрат. Всичко завърши ужасно. Работата е там, че Юденрат плащаше постоянно пари на беларуската полиция. Там имало един подлец, не помня фамилията му, местен началник — той беше обещал, че акциите — разбираш, нали? — няма да засегнат обитателите на гетото, докато му плащаме.