Читать «Да служим на човека» онлайн - страница 2

Деймън Найт

— По искане на редица делегати и с доброволното съгласие на нашите канамитски гости колегите ми и аз ги подложихме на редица тестове с помощта на апаратурата, която виждате. Сега ще повторим тези тестове пред вас.

В залата се чу шумолене, последвано от цял откос от фотосветкавици. Една от телевизионните камери се придвижи напред и фокусира обектива си върху контролния пулт на апаратурата на доктора. В същото време бе включен огромният телевизионен екран зад трибуната и всички видяха върху него изображенията на два индикатора със стрелки, застинали на нулева позиция, а и това на книжна лента с писец.

Сътрудниците на доктора поставиха кабел с датчици върху слепоочията на един от канамитите, закрепиха други датчици над неговия лакът и трети — върху дясната му длан.

След това лентата започна да се движи, като писецът рисуваше върху нея сложна зигзагообразна линия. Стрелката на единия от индикаторите започна да се движи ритмично, а другата леко трепна и се върна на мястото си.

— Наблюдавате действието на стандартна апаратура за проверка на истинността на твърденията — каза д-р Льовек. — Първата ни цел, тъй като физиологията на канамитите ни е неизвестна, е да определим дали те реагират на тези тестове като човешките същества. Сега ще повторим пред вас един от многото опити, извършени по време на усилията да се изясни това.

Посочи първия индикатор.

— Този инструмент показва пулсациите на сърцето на тестувания. Този пък измерва електропроводимостта на кожата на дланта му, показател, влияещ се от потенето, което се засилва при стрес. А тук — посочи лентата и писеца — се записват параметрите на интензивността на електрическото излъчване на неговия мозък. Доказано бе, че при хората всички тези показатели рязко се изменят в зависимост от това, дали тестуваният говори истината или не.

След тези думи д-р Льовек взе две големи парчета картон, оцветени в черно и червено. Червеното бе квадрат със страна три фута, черното — правоъгълник с дължина около три фута и половина. Докторът се обърна към канамита.

— Кое от тези две парчета е по-дълго?

— Червеното — отвърна канамитът.

Стрелките лудо заподскачаха, също и писецът върху лентата.

— Ще повторя въпроса — каза докторът. — Кое от тези две парчета е по-дълго от другото?

— Черното — отговори създанието.

Този път апаратурата запази нормалния си ритъм.

— Как пристигнахте на тази планета? — попита док-торът.

— Пешком — рече канамитът.

Апаратурата отново реагира бурно и из залата се разнесе смях.

— Още веднъж ще ви задам същия въпрос. Как пристигнахте тук?

— С космически кораб — отвърна канамитът и инструментите не реагираха.

Докторът се обърна отново към делегатите:

— Направихме много такива опити и имаме основание да сме удовлетворени от резултатите. Сега — обърна се той към канамита — ще помоля нашия уважаван гост да отговори на въпроса, зададен по време на предишната сесия от представителя на СССР, а именно: какъв е мотивът на канамитския народ да предлага тези чудесни дарове на народа на Земята?