Читать «Да служим на човека» онлайн

Деймън Найт

Да служим на човека

Истината е, че канамитите нямаха особено привлекателна външност. Наполовина приличаха на хора, наполовина на прасета, а това не е приятно съчетание. Първата среща с тях шокираше. Когато от звездите се сгромолясва твар с външността на изчадие и ти поднася подарък, колебаеш се дали да го приемеш.

Пък и не знам каква ли външност сме очаквали да имат извънземните посетители — имам предвид очакванията на тези от нас, които са се замисляли по въпроса. Може би сме предполагали, че трябва да наподобяват ангели или пък да са толкова различни от нас, че да не могат истински да ни уплашат с вида си. Навярно затова всички ние изпитахме такъв ужас и погнуса, когато ги видяхме да слизат от огромните си кораби.

Канамитите бяха ниски и много космати. Отвратително дебелите им туловища бяха покрити с гъсти сивокафяви косми, подобни на четина. Носовете им приличаха на зурли, а очите им бяха малки. Имаха по три пръста на месестите си ръце. Бяха облекчени със зелени кожени пояси и зелени къси панталони, но, според мен, облеклото им бе просто една отстъпка пред нашето чувство за приличие. Кройката на тези им одеяния изглеждаше модна. Канамитите притежаваха и своеобразно чувство за хумор.

На сегашната сесия на Общото събрание на ООН бяха поканени трима от тях и присъствието им на тържественото пленарно заседание изглеждаше странно — на дългата маса под трибуната седят три дебели свинеобразни създания със зелени пояси и шорти, а наоколо им се трупаха представители на всички народи. Стойката им бе благочинна, изслушваха учтиво всеки оратор. След време научиха всички земни езици, но тогава, ако се не лъжа, разбираха само френски и английски.

Държаха се съвсем свободно и това, заедно с тяхното чувство за хумор, бе причина да са ми симпатични.

Делегатът на Аржентина стана от мястото си и заяви, че неговото правителство желае да му се демонстрира един нов източник на евтина енергия. Канамитите всъщност бяха направили тази демонстрация по време на предишната сесия, но се оказа, че аржентинското правителство не желаело да се ангажира с използването на въпросния източник в планирането на бъдещата си енергийна политика, преди да се запознае обстойно с него.

Това всъщност го казваха всички делегати, но на мен ми се налагаше да се вслушвам особено внимателно в думите на сеньор Валдес, защото той имаше склонност към заекване и дикцията му беше лоша. Така или иначе успях да се справя с превода, като допуснах кратки колебания само на две места. След това се включих на линията английски-полски, за да чуя как Грегори се оправя с Янкевич. Янкевич беше кръстът, който Грегори трябваше да носи така, както Валдес беше моето наказание.

Янкевич повтори казаното от аржентинеца, само дето изказването му имаше малко по-различен идеологически оттенък. След това генералният секретар даде думата на френския делегат, който представи на събранието известния криминолог Дени Льовек. В залата бе вкарано голямо количество сложна апаратура.

Д-р Льовек отбеляза, че един въпрос, смущаващ умовете на много хора, е бил най-добре обобщен в думите, казани от делегата на СССР по време на предишната сесия: Какъв е движещият мотив на канамитите? Каква цел преследват, когато ни предлагат приказно ценни дарове, без да искат нищо в замяна? След това докторът продължи: