Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 128

– Обичаш го – плътният глас на Локлан проехтя в тишината на стаята.

Беше констатация на факт.

Нора не си направи труда да излъже.

– Да, така е.

– Той знае ли?

– Никога не съм го крила.

Усети тежестта на погледа на Локлан върху себе си. Беше тежък. Плашещ.

Проницателен.

– Той обича ли те?

Тя въздъхна леко.

– Така смятам, но с Юън, човек никога не знае какви са намеренията му.

Локлан се наведе напред в стола си.

– Нора, погледни ме.

Тя се подчини.

Строгият поглед на МакАлистър дори не трепна. Беше напрегнат и тягостен.

– Той… ти… – Локлан, изглежда, се чувстваше доста некомфортно и тя знаеше какво я питаше.

Лицето ѝ се изчерви и тя извърна поглед, без да отговаря.

Локлан изруга.

– Баща ти ще иска да вземе главата му заради това.

– Баща ми никога няма да научи и ако кажеш и дума, Локлан МакАлистър, аз ще го отрека.

Той ѝ се усмихна.

– Ще защитиш брат ми?

– Винаги.

Усмивката се промъкна нагоре по лицето му чак до очите, като им придаде нежен, приятелски син нюанс вместо типичната студенина.

– Юън е късметлия, че те е намерил.

Неочакваният коментар я накара да се намръщи.

Локлан се извини и я остави сама с Юън.

Нора се вгледа в бледите му черти. Влажната му от пот коса се беше сплъстила и полепнала по кожата му. Остави бродерията си настрани и отиде да донесе кърпа, за да измие челото му.

– Иска ми се да се събудиш, Юън – каза тя същото, което винаги повтаряше, докато се грижеше за него сама. – Липсва ми да виждам кристалносините ти очи, да чувам страховития ти рев, когато си ми ядосан. И най-вече ти ми липсваш.

Очите му се отвориха, шокирайки я.

Гледката я накара да ахне.

За секунда си помисли, че все още е в капана на породената от треската лудост, но погледът му беше бистър и осезаем.

Той се намръщи и се опита да стане.

– Не – каза тя, като го принуди да легне. – Не трябва да се движиш.

Намръщването му се задълбочи. Огледа се из стаята, след което надникна под чаршафа. Озадачен, той я погледна.

– Защо си тук, в дома на брат ми, докато аз лежа гол в леглото му?

Тя се засмя, чувствайки облекчение, че се е събудил и е все още кисел както винаги.

Преди да може да отвърне, вратата се отвори и майка му и брат му Син влязоха. Веднага щом осъзнаха, че е буден и нащрек, те се спуснаха към него.

– Значи е жив – каза Син с облекчение, а тъмните му очи блестяха.

Айлийн пое ръката на Юън и я притисна до устните си.

– Слава на господ. Боях се, че ще загубя още един син.

Нора искаше да остане, но когато Брейдън, Маги и Каледония нахлуха в стаята с децата си, осъзна, че мястото ѝ не беше там.

Въпреки че ѝ се искаше да е другояче, тя не бе част от семейството на Юън. Те бяха.

Обърна се и тихо се отправи към стълбите. Когато се озова на първия етаж, видя Локлан, който тъкмо напускаше голямата зала и се насочваше към стълбището зад нея.

Беше се намръщил от притеснение.

– Случило ли се е нещо? Не си напускала Юън, откакто се разболя.

– Буден е.

С лице, огряно от радост той се затича по стълбите.

Нора се усмихна зад него, след което отиде при майка си, която седеше в голямата зала до огнището.