Читать «Грозните» онлайн - страница 31

Очите й отново започваха да свикват с тъмнината и тя се взря в хоризонта. Щеше ли наистина някъде там в отговор на сигнала на Шай да лумне светлина? Толи се надяваше това да не се случи. Никога досега не беше срещала човек от друг град. От училище знаеше, че в някои от другите градове говорят различен език и не се превръщат в красиви, докато не навършат осемнайсет години, както и още други откачени неща от този род.

— Шай, не е ли време да се връщаме у дома?

— Нека почакаме още малко.

Толи прехапа устни.

— Виж, може пък този Давид да не е наблизо тази нощ.

— Да, може и така да е. Сигурно е така. Само че аз се надявах да е тук някъде. — Тя се обърна с лице към Толи. — Щеше да е страхотно, ако се беше запознала с него. Той е… различен.

— По всичко личи, че е така.

— Не си измислям, честно.

— Ей, аз ти вярвам — отвърна Толи, макар че с Шай никога нищо не беше сигурно.

Шай отново впи поглед в хоризонта и загриза нокътя си.

— Е, май наистина го няма. Ако искаш, можем да тръгваме.

— Вече е много късно, а и доста път ни чака. Пък аз утре съм дежурна за почистването.

— Аз също — кимна Шай.

— Благодаря ти, че ми показа всичко това, Шай. Беше наистина невероятно. Но ако трябва точно сега да преживея още едно такова страхотно нещо, съм мъртва.

Шай се разсмя.

— Скоростното влакче обаче не те уби.

— Малко оставаше.

— Още ли не си ми простила за това?

— Ще си помисля, Кльощо.

Шай пак се разсмя.

— Хубаво, не забравяй обаче, че това за Давид е тайна.

— Ей, нали ти обещах! Можеш да ми имаш доверие, Шай. Наистина.

— Добре. Аз наистина ти вярвам, Толи.

После тя присви колене и сърфът й започна да се спуска.

Толи за последен път се огледа, обхождайки с поглед руините под тях, тъмния лес, перлената лента на реката, която се простираше чак до проблясващото в мрака море. Запита се дали наистина има някой тук, отвъд, в случай че Давид е просто измислен, за да се плашат грозните един друг с него.

Но Шай не изглеждаше никак изплашена. По-скоро беше разочарована, че никой не отговори на сигнала й, сякаш срещата с Давид би била много по-хубава от съвместното им приключение на бързеите, сред руините и по релсата на скоростното влакче.

Независимо дали е реален човек, или не, помисли си Толи, изглежда за Шай той беше съвсем истински.

Двете минаха през дупката в стената на порутената сграда и се насочиха към покрайнините на руините, след това последваха желязната рудна жила чак до края на долината. На билото сърфовете започнаха да буксуват и момичетата тръгнаха пеша. Макар да беше изморена, този път носенето на сърфа не се видя толкова тежко за Толи. Тя вече не гледаше на него като на играчка, като на някакъв балон. За нея дъската се превърна в нещо солидно, което се подчинява на свои собствени правила и освен това може да бъде опасно.