Читать «Грозните» онлайн - страница 172

— И къде смятате да го откриете? Всеки красив ще ви откаже.

— Засега е така, Толи. Но ако продължим да правим набези в града, можем и да открием някой красив, който да се съгласи.

— Но ние всички сме наясно, че Шай е луда.

— Тя не е луда — отговори Мади. — В действителност аргументите и са доста основателни. Тя е щастлива такава, каквато е и не иска да поема смъртоносен риск.

— Но това не е истинската тя. Ние сме длъжни да я променим.

— Аз умря, защото и други мислеха като теб — мрачно каза Мади.

— Какво?

Давид я прегърна през раменете.

— Баща ми… — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и Толи мълчаливо, изчака да продължи. Най-после щеше да й разкаже как е умрял Аз.

Давид бавно пое въздух, преди да заговори отново.

— Д-р Кейбъл е искала да преобрази всички тях, но се е страхувала, че мама и татко ще продължат да говорят за мозъчната аномалия дори след операцията, защото много дълго време са се занимавали с нея. — Гласът на Давид потрепери, но продължаваше да е тих и внимателен, сякаш се боеше да вложи каквато и да е емоция в разказа си. — Д-р Кейбъл вече е разработвала система за подмяна на спомените, за да изтрие завинаги Мъглата от умовете на хората. Когато взели баща ми за операцията, той никога повече не се върнал.

— Това е ужасно — прошушна Толи. После го прегърна силно.

— Аз стана жертва на медицински експеримент, Толи — обади се Мади. — Не мога да причиня това на Шай. В противен случай ще е напълно права за мен и д-р Кейбъл.

— Но Шай избяга. Тя не искаше да става красива.

— Но също така и не иска да се превръща в опитно зайче.

Толи стисна очи. През завесата от черно фолио се чуваше как Шай се хвали на Райд с четката за коса, която сама си беше направила. От няколко дни тя гордо показваше на всеки, готов да я изслуша, малката четка, която беше стъкмила от дървени тресчици, забити в топка лепило. Сякаш това е най-важното нещо, което бе направила в живота си.

А те бяха рискували всичко, за да я спасят. Но въпреки това нямаха особен повод за хвалби. Шай никога вече нямаше да бъде същата.

И вината за това беше изцяло на Толи. Тя беше пристигнала в Мъглата и беше довела извънредните след себе си, които превърнаха Шай в празноглава красавица и убиха Аз.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Добре тогава, вече имате доброволец.

— Кого имаш предвид, Толи?

— Себе си.

Изповеди

— Моля?! — възкликна Давид.

— Ако ти пиеш хапчетата, Толи, това с нищо няма да ни помогне — каза Мади. — Ти нямаш мозъчна аномалия.

— Но скоро ще имам. Ще се върна в града и ще се оставя да ме хванат, а д-р Кейбъл ще ме оперира. След няколко седмици елате и ме вземете. После ти ще ме излекуваш. Ето го вашият доброволец.

Тримата замълчаха. Думите сами бяха изхвръкнали от устата й. Миг по-късно тя едва можеше да повярва, че е изрекла това.

— Толи… — Давид поклати глава. — Това е лудост.

— Не е лудост. Нали ви трябва доброволец. Някой, който преди да стане красив е дал съгласието си за лечение, независимо дали е експериментално, или не. Значи това е единственият начин.

— Не можеш просто така да се жертваш! — извика Давид.