Читать «Грозните» онлайн - страница 169

Извънредните продължаваха да се опитват да влязат в следите им и често залагаха капани на новите мъгляни, но винаги се намираше някой, който да ги предупреди, и нито един автолет не успя да стигне сърфиращите из порутените улици и отломките на града бунтовници. Новите мъгляни изучиха всяко кътче и всяка пукнатина в руините, опознаха ги като свой роден град и можеха да изчезнат от поглед само за секунда.

Мади продължаваше да работи над метода за лечение на мозъчната аномалия, използвайки оцеляла в руините медицинска техника и донесени от града материали, които грозните отмъкваха от болницата и от часовете по химия. Тя се беше изолирала от всички, с изключение на Давид. Отношението й към Толи беше подчертано студено, а Толи на свой ред изпитваше вина във всяка минута, прекарана с Давид, защото го откъсваше от майка му. Никой от тях повече не отвори дума за смъртта на Аз.

Шай продължаваше да стои при тях, оплаквайки се от храната, от развалините, заради косата и дрехите си и от това, че е заобиколена само от грозни лица. Но пък не изглеждаше тъжна, а вечно вбесена. След първите няколко дни тя вече не отвори дума да си ходи. Вероятно мозъчната аномалия я правеше отстъпчива и приспособима, или пък имаше значение фактът, че не беше живяла много дълго в „Града на новите красиви“. Тя все още приемаше всички около себе си за свои приятели. Толи понякога се чудеше дали Шай тайничко не се радва, че само тя е красива сред малката група бунтовници. Освен това приятелката й определено не се преработваше; Райд и Астрикс с обожание изпълняваха всяка нейна команда.

Давид помагаше на майка си, претърсвайки руините за съхранено медицинско оборудване, и обучаваше всеки желаещ от грозните как да оцелява сред дивата природа. Но две седмици след смъртта на баща му Толи усети, че й липсват дните, когато бяха само двамата.

Двайсет дни след спасителното бягство Мади обяви, че е открила лек.

— Шай, искам да ти обясня нещо много важно.

— Разбира се, Мади.

— Когато са ти направили операцията, те са променили нещо в мозъка ти.

Шай се усмихна.

— Да, бе, знам. — Тя погледна към Толи, която я наблюдаваше с обичайното изражение. — Толи все ми повтаря това. Но вие нищо не разбирате.

Мади скръсти ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— На мен ми харесва как изглеждам — продължи упорито Шай. — Чувствам се много по-щастлива в това тяло. Говорите ми за някаква мозъчна аномалия. Ами я се погледнете най-напред себе си, как се щурате из тия развалини и се правите на командоси. В главите ви има само заговори и въстания, побъркани сте от страх, гони ви параноята и даже ревнувате. — Погледът й се спираше последователно ту на Толи, ту на Мади. — Ето това означава да си грозен.

— Ами ти как се чувстваш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Просто страхотно. Много е хубаво, когато хормоните най-после те оставят на мира. Е, малко ми е тъпо, че съм тук, а не в града.