Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 25

Шеста глава

Стивън не познаваше Париж и затова първата дълбока глътка въздух го опияни като вино. Той влезе в града неспокойно, с известен страх от онези критични погледи, с които всеки парижанин задължително удостоява чужденеца. Поради това се насочи към хотел, който беше споменаван от баща му с тон на вежливо пасторско одобрение и без колебание даде адреса на шофьора. От Северната гара поеха към хотел „Клифтън“ на ул. „Сурдиер“, като се движеха с шеметно темпо по улиците на града, които в неделния следобед бяха удивително пусти.

Мястото изглеждаше тихо, не впечатляваше с нищо, но все още внушаваше уважение. Минаваше се през тесен вход към остъклен вътрешен двор във формата на квадрат, опасан от релефни чугунени балкони. В сънливия офис на хотела първото нещо, което видя, беше една котка с цвят на костенурка, която дремеше на бюрото. Никой не беше изненадан от внезапната поява на един млад англичанин. Възрастен портиер поведе Стивън нагоре по стълбите към неговата стая, която беше мрачна и миришеше на мухъл. В нея имаше огромно легло с червени завеси, а тапетите по стените бяха стари и бледи. След като свали багажа от плещите си с престорено задъхване, портиерът едва не уплаши госта, когато го попита дали желае чай.

— Не, благодаря — усмихна се Стивън, като си мислеше какви ли възвишени ценности поражда това мижаво вътрешно обзавеждане в душата на стария човек с воднисти очи и хлътнали бузи с червени вени, с жълта жилетка на черни райета.

— Искам да изляза и да поразгледам наоколо — рече Стивън.

— Няма много неща за гледане днес, господине — повдигна съчувствено рамене портиерът. — Навсякъде е затворено.

Но Стивън нетърпеливо разопакова багажа си и мушна вещите си в прашния гардероб. След това възбудено излезе от хотела и тръгна напосоки по улица „Монт Табор“ и през площад „Конкорд“. Мисълта му се въртеше главно около Глин. В онзи напрегнат момент на раздяла беше забравил да попита за адреса на Ричард. Не беше получил нито ред от него. Но Стивън беше сигурен, че би могъл да го открие сред хората, с които предполагаше, че се среща.

Времето беше меко и ясно, а синьото небе беше изпъстрено с блестящи облаци. Когато видя дългата редица кестени покрай реката напълно разлистени, Стивън едва не извика. Насочвани от бриза, листата проблясваха със светли и тъмни тонове, които галеха нежно очите му. Той прекоси булеварда и стигна до Сена. Металносивите й гладки води леко потръпваха и носеха на повърхността си керван от свързани един за друг шлепове. На един от тях млада жена с едри гърди и жълтеникава коса простираше на въже розово пране. Малко бяло кученце се въртеше в краката й. Мъж по долна фланелка и мека шапка пушеше кротко, седнал върху обърната кофа.