Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 24

Кръвта на Стивън нахлу в главата му. Очите му светнаха яростно.

— От това, което знам за вашия вкус, сър — отвърна той, като трепереше леко, — аз не съм изненадан, че не сте успели да ги разберете.

— Вярно е! — каза Блис с онова кисело спокойствие, което усещаше, че му приляга много добре. — Но моите стандарти, особено тези, които се отнасят до нравствеността, се различават от вашите собствени.

— Точно така — отвърна Стивън и предпазливостта му се изпари. — Аз не бих изхвърлил бедното момиче на улицата само заради една грешка.

— Смея да кажа, че това не е вярно. И се страхувах, че точно така ще оцените нещата.

— Какво имате предвид?

До този момент Уордън беше ледено спокоен, но сега ноздрите му се свиха и нещо подобно на белег се появи на благородното му чело.

— Въпреки че Дил съобщи името на виновния, аз не съм напълно убеден, че е той. Твърдото ми убеждение е, че поради вашето отношение към това нещастно момиче, особено по начина, по който вие си служехте с нея за т.н. художествени цели, вие сте отговорен или поне непряко виновен за покварата, в която е изпаднала тя сега.

Като дишаше тежко, Стивън изгледа втренчено Блис със зъл поглед.

— Никога не съм чувал подобна мръсотия в живота си. Или подобно лицемерие. Джени не е покварена. Тя си има любим и ще се омъжи за него. Включва ли вашата представа за християнско милосърдие правото да опорочавате нея и мен без истинска причина?

— Замълчете, сър! Няма да ви позволя да разговаряте с мен по този начин. Истината е, че ако трябва да се придържам стриктно към моите задължения, следва да поискам от вас да напуснете Сетълмента още сега, незабавно.

Той спря, за да си поеме дъх.

— Но от уважение към вашето семейство и заради бъдещето, което вероятно все още стои пред вас, аз съм склонен да бъда по-снизходителен. И вие, разбира се, ще ми дадете писмено обещание да изоставите веднъж завинаги това ваше силно увлечение, наричано с удоволствие от вас „изкуство“, което е напълно несъвместимо с вашето призвание на духовно лице. Освен това ще има и някои други ограничения, които съм принуден да наложа върху вас. Елате в моя кабинет след вечерната молитва и ще ви уведомя за тях.

Без да дава възможност на Стивън да отговори, той се обърна и излезе от стаята.

— О, върви по дяволите! — извика силно младият човек.

Но вратата вече беше затворена.

Няколко мига Стивън стоя със стиснати юмруци, погледът му беше закован върху ламперията от лакиран дъб, след това махна с ръка и седна на стола до масата, извади хартия за писане от чекмеджето и взе писалката.

Скъпи татко,

Направих всичко, което беше по силите ми, и претърпях пълен провал. Не искам да те огорчавам, нито да вземам някакво окончателно решение срещу твоето желание, но при сегашните обстоятелства смятам, че трябва да се оттегля за известно време — най-малко за година, което ще ми даде време да разбера нещата по-ясно, а също и да изпробвам моите способности в онази особена област, която ти е толкова неприятна и затова дори няма да я спомена. Давам си сметка какъв удар ще бъде това за теб и единственото ми извинение е, че аз просто не мога да постъпя другояче.

Предай моите най-сърдечни чувства на всички в Стилуотър и на Клеър. Ще ти пиша отново от Париж.

Стивън