Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 243

— Ако съм се разболял от тази болест, все едно, те няма да могат много да ми помогнат. Но тези лекари не са винаги наясно. Може би състоянието ми е два пъти по-добро, отколкото те го изкарват. Във всички случай, той каза, че се нуждая от чист въздух.

Внезапно му хрумна. Маргит! Тамошната природа винаги му се е отразявала добре. Там можеше да се наслади на прекрасния въздух. Наистина, когато беше толкова болен преди, не се ли излекува там напълно? Мястото му харесваше, имаше най-щастливи спомени от него и щеше да може да продължи да работи в спокойна обстановка. Изведнъж оптимизмът, толкова характерен за него, повдигна духа му. Докато Джени го наблюдаваше, обхваната от най-дълбоко безпокойство, чудейки се какво ще каже той, Стивън се опита да й се усмихне.

— Знаеш ли какво ще ти кажа. Ще си стегнем багажа, ще оставим госпожица Прат и Тапли да се грижат сами за себе си няколко седмици и ако Флори е готова да ни приеме, ще заминем за Маргит.

Шеста глава

Късно следобед в малката кухня под рибния магазин Флори седеше и се топлеше до печката с котката на колене и с ленив, макар и внимателен поглед гледаше Джени, която беше седнала до масата. Каничка с чай и чиния с хляб и масло стоеше на подноса между двете жени. Освен тиктакането на часовника в стаята не се чуваха никакви други шумове. Най-сетне Джени се надигна с усилие.

— Котката сменя козината си — рече тя.

— Винаги прави това през този период на годината. — Флори удари леко неподвижното животно, след това изтръска мекия жълт пух от пръстите си. — Има чудесна козина.

— От колко време сме при теб? Почти седем седмици, нали?

— Някъде там, предполагам. Времето минава бързо.

— Задължени сме ти. Все пак това е едно бреме. Изглежда само въздухът може да му помогне — направи пауза Джени. — Забелязваш ли някакво подобрение, Фло?

— Виждам, че има промяна… и то голяма — рече Флори и отпи бавно от чая. — И колкото по-рано погледнеш истината в очите, толкова по-добре за теб, мило момиче.

— Гласът му е по-добре. Не пресипва толкова често.

— Това е най-малкото.

Джени наведе глава, като прехапа долната си устна — тя се бореше здраво през последните седмици и щеше да продължи да се бори, въпреки че помнеше всички безполезни средства, които беше опитала. След всички грижи, които беше отдала толкова щедро и безкористно, й беше трудно да се предпази от отчаянието, което я обземаше. Колко мъка беше изтърпяла тя, нощ след нощ, слушайки тихо неговата дълбока, суха кашлица.

— Бих желала да изпие чая си — каза тя като погледна към вратата, — но няма нужда да го безпокоим.

— Защо човек в неговото състояние би трябвало да продължава да рисува на тази веранда? — сведе очи Флори с жест, който изразяваше абсолютна неспособност да го разбере. — Ти не си опитала от чая си. Дай ми да ти налея нов.

— Не, Фло.

— Стегни се момичето ми, трябва да издържиш. Не искаш ли филия с масло?

Джени отказа, като завъртя глава.

— Ти изобщо не се храниш. Днес на закуска изобщо не се докосна до пушената риба. А като си помисля какво си закусвала и през останалите дни…