Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 241

— Дайте да ви прегледам.

След като Стивън оголи шията си, лекарят добави сухо:

— Не! Не така! Съблечете се до кръста и седнете.

Стивън се изчерви малко и изпълни нареждането на доктора. Той извади от чантата си кръгло огледало, което постави на челото си, и като насочи сноп светлина върху отразяващата повърхност на ларингоскопа надникна в гърлото на пациента и внимателно го прегледа. След това, без да каже ни дума, постави стетоскопа си и прегледа гръдния кош на Стивън. Накрая прояви интерес към върховете на пръстите на Стивън.

— Можете да се обличате — каза докторът, като прибра инструментите в чантата и я затвори. — Откога имате тази кашлица?

— Кашлицата ли?… Да, безпокои ме от доста години, стар бронхит.

— Бронхит ли?

— Да. Винаги гърдите ми са били слаби.

— Винаги ли? Можете ли да си спомните кога за първи път сте имали тежка простуда с бодежи в слабините, която е продължила известно време и не е била доизлекувана?

Стивън внезапно се върна в спомените си към ужасния ден, когато пресичаше Ламанша и седмиците в Нетиер.

— Да — рече той. — Преди около петнайсет години.

— Имали ли сте някакъв сериозен кръвоизлив.

— Да.

— Колко пъти?

— Два пъти! — отговори той, без да брои пристъпът, който беше имал в Испания.

— Преди колко години беше първият? Може ли да се каже, че е бил преди четиринайсет?

Отново живата картина на миналото премина през главата на Стивън — Дом Артод, наведен над него в голата боядисана в бяло манастирска стая.

— Да!

— Разбирам — каза докторът, като изтръскваше ръцете си в кухненската мивка и ги бършеше с кърпата за чинии. — Имали сте проблеми с гърдите оттогава и няколко кръвоизлива, нали? И искате да ми кажете, че никога не сте си направили труда да разберете каква е причината?

— Никога не съм смятал, че е нещо сериозно. И винаги съм бил много зает.

— С какво именно?

— С рисуване.

— Художник ли сте?

— Да.

— Ах! — сподави ироничното си възклицание доктор Грей, който беше родом от солидния индустриален Манчестър.

Изведнъж една мисъл мина през главата му.

— Боже господи, да не сте вие онзи човек, за когото пишат вестниците?

— Това има ли някакво значение?

Докторът замълча.

— Не, не разбира се.

Въпреки професионалното си равнодушие той изгледа Стивън с любопитство. Доктор Грей не проявяваше особен интерес към съдбите на пациентите и се държеше с безцеремонна откровеност. Не можеше да забрави, че го очаква една влажна чакалня, претъпкана до задушаване с постоянни пациенти. Освен това не беше слагал нищо в устата си от един часа следобед. Но сега нещо сдържаше неговата обичайна суровост. Той се облегна на едното от креслата.

— Знаете ли — отбеляза той, — трябва да ви кажа, че сте сериозно болен.

— Какво не ми е в ред?

Докторът пак замълча.

— Белодробна туберкулоза в напреднал стадий.

— Сериозно ли говорите?

— Бих искал да греша. Вие имате старо огнище на десния бял дроб и сега и левият ви е остро възпален. Ларинксът ви също е засегнат.