Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 228

— Предполагам… — рече тя тихо, след като се убеди, че никой не ги наблюдава. — Но нека да започна от самото начало. Ти нищо ли не знаеш?

— Нищо.

— Ех… като че ли грижите ни не бяха достатъчни — опитваше се тя да се окопити, за да преодолее болката от този разговор. — Ние напускаме енорийството.

Той не даде вид, че разбира за какво става дума.

— Напускате… Защо?

— Принудени сме да го продадем.

Той я погледна изненадан.

— Истината е обаче, че тъй като църквата определя начина на наследяване, то не може да бъде продадено. Църковните власти разрешиха на татко… при сегашните обстоятелства… но при условие че все още ще живеем близо до църквата.

Възцари се тишина.

— Къде отивате?

— В една малка къща на пустееща земя. В едно от тухлените бунгала на Моулд, без изглед, без градина, само четири стаи и всичките толкова малки, че не може да се завърти дори котка в тях. О, боже, о, боже, това е непоносимо!

Дори в нейната печал — думите й се редяха с хълцане и я смаляваха още повече с ужасяващото си значение — тя успя да забележи колко малко тези новини го разтревожиха. Той я слушаше мълчаливо, със странно спокойствие. След това каза:

— Мислех си, че ти харесва една по-малка къща. Често съм те слушал да се оплакваш, че къщата в Стилуотър е била твърде голяма и старомодна и че ти е трудно да се справяш с нея. Вероятно бунгалото ще се окаже много по-удобно за теб.

— Как можеш да говориш така? — възкликна тя и внезапно се разпали. — Стилуотър е бил дом на фамилията Дезмънд в продължение на двеста години. Ти знаеш колко се гордее татко с къщата! Колко я обича! Самата земя е свята за семейството ни. Не значи ли тя нищо за теб?

— Не! — отговори той, след като размисли малко. — Някога да. Но сега вече не.

Той спря и попита:

— Кой я купува?

— Не можеш ли да се сетиш?

— Моулд ли?

Тя кимна утвърдително и горчиви сълзи се появиха на очите й.

— Той закупи толкова много земи близо до селото. Говори се, че щял да строи завод за цимент на хълма, непосредствено до старата кариера за негасена вар. Това е невероятно… изгледът ще изчезне и… Като си помисля как се промени Съсекс, иде ми да седна и да заплача.

Той я върна обратно на темата.

— Не ми разказа как се случи всичко това.

Тя отхапа от кифлата, която, без да съзнава в своето вълнение, бе доближила до устните си.

— Причината беше майка. Ти знаеш каква е била винаги. С никакво чувство за икономичност, без никаква представа за цената на парите. Когато заминаваше за своите почивки, ние всички си мислехме, че тя си има лични средства, някакъв неин собствен доход, за който никога не ни е уведомявала. Но, о, боже, това не било така. Само преди дванайсет месеца ние разбрахме, че тя е в ръцете на лихвари, които се появиха един ден и заплашиха татко със съд, ако той не плати. Разбираш ли — трепна гласът на Керълин, — през последните няколко години майка подписала полица, с която се задължила с големи суми.

— Колко?

— Почти десет хиляди лири. Разбира се — продължи Керълин, — тя е получила само малка част от тях, но с натрупаните лихви това беше сумата, която те ни предявиха. Това беше истинско изнудване, но вместо да се занимава със съдебните дела, които бяха заведени срещу нея, татко реши, че ние трябва да платим. По-добре да бъдем разорени с чест, каза той, отколкото да се изправяме пред нов позор.