Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 219

Той очакваше думите му да предизвикат у нея удоволствие и изненада. Вместо това тя се усмихна равнодушно.

— И какво от това?

— Но как какво? Във финансово отношение например това би могло да означава значителен доход.

— Моят съпруг — изрече тя тази дума с нежна гордост — изобщо не се интересува от пари. И освен това той харчи единствено за картините си и нито стотинка за себе си.

— Все пак като независим човек, а аз знам, че той е именно такъв — разгорещи се Медокс и се наклони към нея, за да бъде по-добре разбран, — сигурно би трябвало да му е твърде унизително, ако ми простите тази волност, да бъде издържан от вас.

— Тази мисъл никога не е минавала през главата му — отговори Джени твърдо. — И аз никога не съм желала да бъде другояче.

Тя се изправи.

— Това, с което разполагам, е в пълния смисъл на думата и негово, господин Медокс. И то ни е съвсем достатъчно.

— И все пак — продължаваше да настоява той, макар и твърде отчаян вече, — един по-висок доход би улеснил вашите работи.

Той огледа малкото помещение, чудейки се в същото време как личност с вкуса на Дезмънд можеше да понася да живее в него.

— Вие бихте могли да имате по-голяма къща и една добра домашна помощница.

Тя се разсмя открито и весело, сякаш й беше казал някаква шега.

— Аз съм била слугиня, господин Медокс и смятам, че съм се справяла добре с тези задължения. Що се отнася до моята работа, ще се чувствам много нещастна, ако се разделя с нея. Ще ви кажа направо — нямаше да бъда щастлива, ако водехме някакъв друг начин на живот. И нещо повече, казвам ви го съвсем искрено, не бихме се чувствали и наполовина по-удобно, отколкото се чувстваме сега.

Напълно обезкуражен, той я гледаше от упор и мълчаливо съзнаваше поражението си. Часовникът, който се намираше върху корниза, показваше два и двайсет и пет.

— Междувременно — рискува той — предполагам, че бих могъл да надникна в студиото?

Начинът, по който тя му отказа, беше шедьовър на любезната дипломация.

— Дали ще възразите, ако ми дадете възможност да разговарям първо с господин Дезмънд?

— Аз говорих с него — рече той, но видът му подсказваше обратното. След кратко мълчание Медокс взе шапката си и стана. — Ще бъдете ли така добра да му кажете, че съм ви посетил.

— Да, разбира се. Но аз не бих хранила големи надежди, ако съм на ваше място.

Когато той си отиде, Джени се върна в кухнята и застана за миг озадачена, след това тръсна глава и отиде да прибере прането.

В пет часа звънецът на входната врата звънна отново и преоблечена и готова, тя побърза да посрещне гостите.

— Съжалявам — каза Джени, след като ги поздрави. — Стивън все още не се е прибрал.

— Ние сме подранили — каза Глин и закачи шапката и шала си на закачалката. — Между другото, идвал ли е днес у вас търговецът на картини Медокс?

— Да — каза Джени предпазливо. — Господин Чарлз Медокс.