Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 260

— Господи! — изтръгна се от него.

Куршумите. Куршуми с особени накрайници, които пробиваха тефлона. За втори път предаваха Алексей Снегирьов.

На килима до противоположната стена, с лице към която Макс бе стоял в последните мигове от живота си, тъмнееше голямо петно. От петното встрани се проточваше отчетлива диря. Дроздов се обърна към Турецки и те се разбраха без думи…

Следата свършваше до разбития прозорец.

— Скункс! — отчаяно завика Вадим. — Альошка!…

В прозореца, бясно въртейки се, плющеше мокър сняг и огромните борове шумяха, разклащани от бурните пориви на вятъра.

6.

В това време наемният убиец куцукаше по пътя на километър и половина от тях. Отначало той се измъкваше с всичката мислима в неговото положение бързина, сега просто вървеше — вече зле съобразявайки къде и главното защо. Пред него се гънеха черни вълни и величествено се движеше ледена планина, неописуемо страшна и също така неописуемо привлекателна. Краката му се преплитаха. Килърът започна да се свлича на колене и разбра това едва когато ранената му ръка влезе до дланта в снежната киша. Градското зарево осветяваше ниските облаци, тук беше доста по-светло, отколкото в долния етаж на комплекса и той много добре виждаше айсберга. На един от кристалните върхове удобно се бе настанил Санка и внимателно го гледаше през мощна оптика. Но в зелената дълбина гореше огънче и Алексей се опитваше да пълзи към него, докато не заби лице в топящия се сняг. Скоро болката ще го отпусне, разбра той.

Смътно дочу как нещо голямо мина покрай него по пътя, като се появи от тая страна, където светеше Москва. Обидено скимтене на спирачки, несвикнали с такова отнасяне. Сивото БМВ обръщаше на тесния път.

Нима…

Сънува ли Алексей, или бълнува…

„Бетонният под на килията вледеняваше обезобразеното тяло, застинало в неудобна, безпомощна поза. Тежката врата се отвори с характерното скърцане и влезе Санка. Познатите ръце обърнаха килъра с лицето нагоре.“

— Жив ли си? — за стотен път го попита Санка. — Дръж се, Скунсик. Чуваш ли ме? Дръж се!

Двамата с някакъв непознат як момък вдигнаха Алексей от асфалта и започнаха да го вмъкват на задната седалка на БМВ-то. Кръвта и размразената кал цапаха благородните кожени седалки.

— Не можеш ги изчисти после… — едва изговори Алексей.

Здравенякът седна зад волана, колата пъргаво потегли. Санка раздираше изрешетената бронежилетка от бившия си партньор и говореше, говореше безспир. Според думите му излизаше, че ако Алексей окончателно изпадне в маразъм и пукне в ръцете му, последиците ще бъдат ужасни. И при това изцяло ще лежат на съвестта му. Защото той, Санка, в такъв случай не гарантира за себе си.

Глава двадесет и трета

Всеки изпълнява дълга си

1.

Григорий Иванович Грязнов изпрати референта, когото в себе си наричаше „моят незаспиващ страж“, с обяснението, че се: кани да си ляга. Обаче не легна, а светна настолната лампа и реши да се запознае с проекта за речта, която утре трябваше да произнесе на срещата с представителите на Комитета по правата на човека. Той предчувстваше, че тази среща ще свърши неприятно, и искаше да си прочете няколко пъти предварително текста. От собствения си опит се бе убедил, че няма нищо по-лошо от това да сричаш пред очите на хората текст, който изобщо не си виждал. Току-виж си изтърсил нещо.