Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 221

Килърът изведнъж заповяда с нетърпящ възражения тон:

— Хайде, носи фурмите.

— Какви фурми? — бавно попита Саша. В устата му беше противно и сухо.

— Разказвай, викам, защо не трябва да те убивам.

Все пак кухните са особено място. В кухните някак от само себе си се произнасят неща, които за нищо на света не могат да се кажат например в гостните. По-късно Саша се учудваше на собственото си безразсъдство, но в този момент той просто взе и изтърси на килъра абсолютно всичко. Като че ли той тичаше между хладилника и печката, размахвайки ръце. Килърът слушаше внимателно, без да го прекъсва и без да задава въпроси. Той би могъл да произнесе нелоша ответна реч, но откровеността някак не съвпадаше с неговите разбирания за здравословен начин на живот.

— Това ли е? — попита той, когато Саша опустошено млъкна. Турецки кимна. Килърът взе от радиатора неуспелите още да изсъхнат чорапи, напъха ги в джоба си и се надигна.

— Ще се свържа с теб след няколко дни — каза той, вървейки към коридора. — Ще проверя какво ми наговори тук.

С разума си Саша разбираше как може да свърши за него тази проверка. Странно, но това почти не го вълнуваше. Той само попита:

— Как те викат?

— Алексей.

Когато бравата изщрака след него, Турецки се облегна с гръб на вратата и известно време остана така със затворени очи. Изпод вратата духаше, мокрият му гръб бързо изстиваше. Имаше чувството, сякаш съвсем наблизо, облъхвайки го с леден вятър, се е срутила лавина. И не го е закачила.

3.

— Слушай, Саша, дявол знае какво става! — развълнувано говореше Романова, когато Турецки й се обади по телефона, за да изясни координатите на Тимофеев. Той живееше в областта, а с областните ченгета тя имаше отдавна установени връзки. Но Александра Ивановна, което съвсем не й беше присъщо, не му даде да отвори уста. — Извадиха от Москва-река ауди, което отдавна е обявено за издирване…

— Не е ли на онзи тип от Останкино? — напомни Турецки.

— Не — раздразнено отговори Романова. — На оня беше БМВ. Дай ми да завърша. А в колата четири трупа. Никаква кръв. Първото впечатление — някой хулиган е набил четирима „вратове“, те са умрели от страх, а той ги натоварил в колата и ги потопил. Направо чудеса някакви!

— Успокой се, Шура. Можеш да приключиш това дело предвид неизвестен извършител и никого да не търсиш. Май някъде чух за това, имам предвид, преди да потъне колата. После ще ти разкажа. А сега може би ти ще ми помогнеш да открия един тип от Можайск…

4.

Слава Грязнов завъртя с привичен жест ключето на пощенската кутия. Както винаги имаше безплатен вестник, „Екстра М“, който той, без да чете, даваше на жена си за домакински нужди, после изпадна плик. Служебната поща Слава получаваше в офиса си, значи това беше нещо лично.