Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 193

Зарфо се върна в салона.

— Корабът е в пълна готовност. Само че, боя се, че е непознат за мен модел.

— Можем ли да излетим?

— Трябва да сме сигурни, че знаем какво правим. Може да ни отнеме минути, дори часове.

— В такъв случай не бива да пускаме уонка да си върви.

— Неприятно — кимна Зарфо.

Уонкът пристъпи напред, Рейт го бутна с ръка и му показа пистолета си. Уонкът издаде нисък, мелодичен звук. Зарфо изчурулика нещо и съществото се извърна.

— Какво му каза? — попита Рейт.

— Доста нескопосан опит за думата „опасност“. Изглежда ме разбра обаче.

— Бих искал да седне, изнервя ме, като стърчи така.

— Уонките почти никога не сядат — обясни Зарфо и отиде да затвори люка.

Секундите се нижеха бавно. От различни части на кораба се чуваха подвикванията и възклицанията на локхарите. По нареждане на Рейт Траз се качи на наблюдателната куличка, откъдето да оглежда космодрума. Уонкът стоеше неподвижно, сякаш не знаеше как да постъпи.

Корабът се разтресе, светлините премигнаха и блеснаха отново. Зарфо надникна в салона.

— Включихме главния двигател. Остава само Тадазей да се оправи с управлението…

Траз извика от куличката:

— Колата се връща. Току-що запалиха прожекторите.

Тадазей прекоси тичешком каюткомпанията и се намести зад пулта за управление. Шареше трескаво с поглед по пулта, а Зарфо го подканяше да побърза. Рейт извика на Анахо да пази уонка и се качи при Траз. Колата тъкмо спираше пред кораба.

Зарфо сочеше с пръст разни прибори по контролното табло, а Тадазей кимаше, после с видимо съмнение се пресегна и натисна няколко копчета. Корабът се разтресе отново и започна да се издига. Рейт почувства ускорението в краката си. Напускаха Тчай! Тадазей въведе някакви корекции и подът под краката им се залюля. Рейт се улови за една дръжка, уонкът се спъна и падна върху седалката, където остана да лежи. Отнякъде долетяха сочни локхарски ругатни.

Рейт най-сетне се изкатери на мостика и застана до Тадазей, който ръчкаше отчаяно пулта, опитвайки да открие нужните му прибори.

— Няма ли автопилот? — попита Рейт.

— Трябва да има, тук някъде. Не мога да намеря превключвателя. Това със сигурност не е стандартен пулт.

— Знаеш ли изобщо какво правиш?

— Не.

Рейт се вгледа в мрачното лице на Тадазей.

— Докато се издигаме нагоре, добре сме.

— Ако имах час, само един час — завайка се Тадазей. — Щях да проследя отделните вериги.

Яг Яганиг влезе в салона и попита гневно какво става.

— Правя каквото е по силите ми! — отвърна Тадазей.

— Не е достатъчно. Ще се разбием!

— Не бързай — завъртя глава Тадазей. — Тук има една ръчка, която не съм опитвал още — той я дръпна, корабът се наклони на една страна и се понесе, набирайки скорост, на изток. На борда екнаха изплашени локхарски викове. Тадазей върна ръчката в предишното й положение. Корабът замря във въздуха, но корпусът продължаваше да вибрира. Тадазей въздъхна изплашено, плъзгайки поглед нагоре-надолу по таблото.