Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 191

Джак Ванс

През целия ден групата изучава космодрума и работата на ремонтните цехове и транспортните коли. В късния следобед до пътническия кораб се спусна черен въздухолет и се скри зад корпуса му. Малко по-късно локхарски механици докараха сандък с енергийни контейнери до кораба, което според Зарфо бе сигурен знак, че го подготвят за отлитане.

Слънцето се снижи към океана. Мъжете се умълчаха, загледани в корабите, които, само на четвърт миля от тях, изглеждаха тъй близки и примамливо достъпни. Но все още оставаше нерешен въпросът кой от трите кораба на товарната рампа предлага максимални възможности за успешно отлитане. Повечето локхари бяха спрели избора си на един от транспортните кораби и само Яг Яганиг предпочиташе пътническия.

Рейт усещаше как напрежението нараства. Следващите няколко часа можеха да променят съдбата му, а имаше толкова много неизвестни, които биха могли да повлияят върху това. Странно наистина, че охраната на корабите бе толкова малобройна! От друга страна, кой би опитал да открадне космически кораб? Вероятно подобно нещо не се бе случвало през последните хиляда години, по-вероятно никога.

Здрач забули околностите, групата пое надолу по склона. Прожектори озариха космодрума, складовете, цеховете и депото на товарната рампа. Останалата част от огромната площадка тънеше в мрак, корабите хвърляха издължени сенки върху осветеното поле.

Мъжете изминаха последните метри до подножието на хълма, прекосиха едно сумрачно мочурище и стигнаха покрайнините на космодрума, където почакаха десетина минути, като се озъртаха и ослушваха. В складовете изглеждаше, че няма никой, в цеховете бяха останали да работят само неколцина техници.

Рейт, Зарфо и Тадазей отидоха на разузнаване. Притичаха приведени до изоставения кораб и там се спотаиха в сенките.

Откъм цеха долиташе вой и тракане на машини, в депото някой подвикваше нещо неразбрано. Тримата почакаха десетина минути. Градът отвъд космодрума бе озарен от немигащи светлини, от другата страна на залива кулите на уонкоидите излъчваха бледожълтеникаво сияние.

Ремонтният цех постепенно утихна, изглежда работниците си бяха тръгнали. Рейт, Зарфо и Тадазей прекосиха площадката, като продължаваха да се придържат към сенките. Стигнаха до първия от малките товарни кораби, където отново спряха и се ослушаха — не се чуваха никакви звуци, нито тревожни звънци. Зарфо и Тадазей доближиха входния люк на кораба, отвориха го и влязоха, а Рейт остана на пост отвън.

Изминаха десетина напрегнати минути. Отвътре долитаха приглушени звуци, на няколко пъти блеснаха отразени светлини, което само изнервяше още повече Рейт.

Най-сетне локхарите се върнаха.

— Не става — обяви Зарфо. — Няма въздух, нито енергия. Да опитаме другия.

Притичаха между ивиците светлини и сенки до втория товарен кораб, както преди Зарфо и Тадазей и влязоха, а Рейт остана на пост. Този път локхарите се върнаха почти веднага.