Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 186

— И още повече, срещу уонкоидите — промърмори Зорофим.

— Доколкото си спомням — обади се Тадазей, — охраната там беше доста рехава. Планът, макар и невероятен, е осъществим, стига корабът, на който се качим, да не е повреден.

— Аха! — възкликна Белджи. — Тъкмо това „стига“ е ключът към успеха!

Зарфо се засмя.

— Естествено, че има риск. Нима очаквате да получите парите си за нищо?

— Поне се надявахме.

— Да речем, че успеем да отвлечем кораба — намеси се Яг Яганиг. — Съществуват ли и други опасности?

— Никакви.

— Кой ще бъде навигатор?

— Аз.

— И под каква форма е това „богатство“? — попита Зорофим. — Скъпоценни камъни? Секвини? Редки метали? Антики? Есенции?

— Не бих искал да навлизам в подробности, но мога да ви уверя, че ще останете доволни.

Дискусията продължи и всеки аспект на начинанието бе подложен на нападки и анализи. Обсъдени бяха и алтернативни предложения, но в крайна сметка бяха отхвърлени. Изглежда, никой не смяташе опасността за прекомерна, нито се съмняваше в способностите на групата да управлява космически кораб. Но и никой не прояви ентусиазъм. Яг Яганиг изрази това най-кратко:

— Не разбираме твоите цели. Скептични сме относно тези несметни богатства.

— Нека аз да ви кажа — намеси се Зарфо. — Няма да отрека, че Адам Рейт има своите недостатъци. Той е инатлив и стиснат, лукав е като зат и става безкомпромисен, щом му се изпречат на пътя. Но той е човек на думата. Щом казва, че съществуват богатства и те ще са наши, въпросът е изчерпан.

— Отчаяна работа, казвам ви! — промърмори Белджи. — Кой жадува да узнае какво се крие в черната кутия?

— Не точно отчаяна — възрази Тадазей. — Рискована по-скоро, и нека демоните избягат с черните кутии!

— Аз си залагам главата — заяви Зорофим.

— Аз също — кимна Яг Яганиг. — Кой иска да живее вечно?

Белджи най-сетне капитулира и обяви, че е с тях.

— Кога потегляме?

— Колкото се може по-скоро — отвърна Рейт. — Бездействието ме изнервя.

— И възможността някой друг да избяга със съкровището, нали? — подсмихна се Зарфо. — Което ще е много тъжно!

— Дай ни три дни да уредим нещата тук — рече Яг Яганиг.

— Ами нашите пет хиляди секвина? — попита Тадазей. — Защо не раздадеш парите още сега, за да можем да ги използваме?

Рейт се колеба само няколко секунди.

— Тъй като ми се доверихте, и аз ще ви гласувам доверие — той отброи на всеки от тях по петдесет пурпурни секвина, равняващи се на по петстотин бели. Локхарите ги разглеждаха с почуда.

— Великолепно! — възкликна Яг Яганиг. — И помнете: абсолютна дискретност! Навсякъде има шпиони. Особено не вярвам на един непознат пътник в странноприемницата, облечен като яо.

— Какво? — подскочи Рейт. — Млад мъж с черна коса и елегантни дрехи?

— Тъкмо този. Беше втренчил поглед към площада, без да помръдне и да промълви и думичка.

Рейт, Зарфо, Анахо и Траз веднага се отправиха към странноприемницата. В една мъждива стаичка откриха Хелсе, изпружил дългите си, обути в черни бричове нозе под масата. Той седеше безмълвен, вперил поглед право напред през отворената врата към мястото, където чернокожи момчета и белокожи девойки подскачаха, увлечени в танци.