Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 188

Джак Ванс

Знахарят духна дим в лицето му и го щипна по носа.

— Върни се в спокойно състояние и от тук насетне го прави винаги когато те ощипят по носа — нека това бъде непреодолима заповед. А сега отговаряй на въпросите, които ти задават.

Рейт продължи с разпита:

— Защо шпионираше Адам Рейт?

— Длъжен бях, освен това работата ми доставяше удоволствие.

— Кое те задължаваше?

— Всички уонкоиди трябва да служат на Предзнаменованието.

— Аха. Значи си уонкоид?

— Да.

Адам Рейт се зачуди как не се бе досетил по-рано. Спомни си думите на Цутсо и хокхарите: „Ако бяхте яоси, едва ли всичко щеше да протече тъй гладко“. Той огледа навъсено другарите си и отново се обърна към Хелсе.

— Защо уонкоидите държат шпиони в Кат?

— Наблюдават хода на поредния цикъл и възпрепятстват възстановяването на „култа“.

— Защо?

— За да се запази статуквото. В момента условията са оптимални. Всяка промяна може да е към по-лошо.

— Ти придружи Адам Рейт от Сетра до един остров в блатата. Какво се случи там?

Хелсе отново взе да се задъхва и лицето му се вкамени. Знахарят го ощипа по носа.

— Как стигна до Кабасас? — попита Адам Рейт.

Хелсе не помръдваше. Този път Рейт го щипна по носа.

— Кажи ми, защо не желаеш да отговаряш на тези въпроси?

Хелсе мълчеше. Обаче беше в съзнание. Знахарят размаха тамян пред лицето му, Рейт го щипеше по носа, но малко след това очите на Хелсе бавно се изцъклиха. Знахарят се надигна и се зае да прибира инструментите си.

— Това е всичко. Мъртъв е.

Рейт местеше поглед от Хелсе на знахаря.

— Заради разпита?

— Димът се просмуква в мозъка. Понякога болният оцелява, в повечето случаи — не. Този издъхна бързо, явно въпросите ти са разкъсали органа на съзнанието.

Вечерта беше ветровита и ясна, над пустеещия площад се носеха облаци от прах. В здрача към къщурката се приближиха мъже със сиви наметала. Вътре светлината на лампите беше приглушена, а щорите спуснати — разговорът се водеше почти шепнешком. Зарфо разпъна стара карта на масата и посочи с дебелия си черен пръст.