Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 178

— Хелсе! — после още веднъж, по-силно: — Хелсе!

Нямаше отговор.

Върнаха се при останалите.

— Прилича ми на шегичка на пнуми — подметна мрачно Рейт.

Изядоха закуската в мълчание и още час не смееха да предприемат нищо. След това бавно натовариха багажа и напуснаха острова. Рейт продължаваше да се озърта назад през визоскопа, докато другият остров се изгуби от погледа му.

11.

Каналите на Джинга отново взеха да се събират — блатото се превърна в джунгла. Клони и лиани се спускаха над черната вода, над която се рееха огромни пеперуди, приличащи на призраци. Гората се състоеше от няколко вертикални слоя — горният бе обагрен в розово и украсен с продълговати листа, които трепкаха на вятъра като змиорки. Топки с черна козина и шест издължени бели ръце подскачаха от клон на клон, като използваха лианите. Веднъж, когато джунглата за миг се разтвори, Рейт зърна в далечината и високо между клоните плетени колиби, а малко по-късно лодката мина под мост от клонки и груби въжета. Трима голи мъже се надвесиха от моста, тъкмо когато лодката преминаваше отдолу — те имаха мършави тела, а кожата им беше съсухрена като стар пергамент. Докато разглеждаха лодката, на лицата им се изписа почуда и веднага щом отмина, тримата се втурнаха по моста и изчезнаха в листака.

Около седмица пътешествениците продължаваха да се носят надолу по реката, която все повече се разширяваше. Един ден застигнаха кану, от което старец хвърляше мрежа, на следващия видяха селце на брега, ден по-късно покрай тях премина с боботене моторница. През нощта стигнаха до градче, където преспаха в една крайречна странноприемница, вдигната на колове над водата.

Още два дена се спускаха по течението, с изопнато платно от вятъра, който задуха отдясно. Тук Джинга беше широка и дълбока и вятърът вдигаше големи вълни. Ставаше все по-трудно да се ориентират. При следващия град забелязаха речен кораб, който също плаваше надолу по течението. Тук изоставиха лодката и си купиха билети до Кабасас.

Плаването с кораба продължи три дена, през които изморените пътници се наслаждаваха на комфорта на хамаците и прясната храна. По пладне на четвъртия ден, когато Джинга вече бе толкова широка, че не се виждаше отсрещният бряг, сините куполи на Кабасас бавно изплуваха на запад.

Кабасас, подобно на Коуд, изпълняваше ролята на междинна станция за стоки, предназначени за вътрешността, и също като Коуд беше средище на интриги. Складове и навеси изпълваха пристанищния район, зад тях имаше редове от сгради с арки и колони, боядисани в бежово, сиво, бяло и тъмносиньо, които се катереха по склоновете на хълма. По неизвестни за Рейт причини всяка къща бе оградена от висока ограда, придавайки на града странен изглед, което най-вероятно би трябвало да говори за характера на неговите обитатели. Жителите бяха тънки и стройни хорица с будни, проницателни очи, свободно спуснати кестеняви коси и широки скулести лица. Жените бяха забележително красиви и Зарфо побърза да предупреди спътниците си: