Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 143

Дордолио махна нетърпеливо с ръка.

— Защото бързам. А вашата, подготовка ще отнеме време.

— Ни най-малко — възрази Рейт. — Готови сме да тръгнем още сега. Показвай пътя.

Дордолио огледа Рейт от главата до петите с нескрито отвращение.

— Най-малкото, което мога да направя в името на съвместния ни комфорт, е да се погрижа да бъдеш облечен прилично. Ела с мен, щом е тъй — той се отправи по моста край кея право към центъра на града. Рейт, Траз и Анахо го последваха. Чергарят изглеждаше възмутен от държанието на кавалера.

— Защо трябва да търпим грубостите му?

— Яосите са непостоянен народ — обясни Анахо. — Безполезно е да се ядосваш с тях.

Навътре от пристанището градът постепенно придоби истинския си вид. Широки и пусти улици между сгради с плоски фасади от гледжосани тухли, под стръмни покриви с кафяви керемиди. На много места признаци на изтънчена разруха. Нямаше го оживлението на Коуд, малцината минувачи, които срещнаха, се държаха със скромна резервираност. Някои носеха костюми със сложна кройка, бели ленени ризи, вратовръзки, завързани на заплетени възли. Други, очевидно с по-ниско положение, се разхождаха в широки бричове и зелени и бежови жилетки, под които прозираха фланели в мрачни тонове.

Дордолио ги отведе до магазин с просторна предна витрина, в който десетина мъже и жени шиеха дрехи! Даде знак на тримата да го последват и влезе вътре. Рейт, Анахо и Траз също пристъпиха и зачакаха, докато кавалерът разговаряше енергично с плешивия стар собственик. Когато приключи, се върна при Рейт.

— Обясних какви са нуждите ви, галантеристът ще се погрижи да ви избере нещо подходящо от наличните запаси в склада на поносими цени.

Появиха се трима бледи млади мъже, които тикаха стойки на колела, отрупани с готови дрехи. Собственикът направи бърз подбор и подреди дрехите пред Рейт, Траз и Анахо.

— Тези, струва ми се, ще задоволят изискания вкус на господата. Ако пожелаят да се преоблекат веднага, съблекалнята е в дъното.

Рейт огледа дрехите с критичен поглед. Платът изглеждаше груб и долнокачествен, цветовете — прекалено крещящи. Рейт погледна към Анахо, чиято замислена усмивка отразяваше сходни подозрения. Той се обърна към Дордолио:

— Твоите дрехи също не са стока. Защо не опиташ някои от тези?

Дордолио се отдръпна и повдигна вежди.

— Нямам нищо против дрехите си.

Рейт върна облеклата обратно на закачалката.

— Не са подходящи — заяви той на галантериста. — Покажете ми каталога или това, което използвате за модел.

— Както желаете, господине.

Под сериозния поглед на Анахо Рейт прегледа тетрадка със стотина разноцветни скици. Накрая посочи един строг костюм в тъмносиньо.

— Защо не този?

Дордолио изпръхтя нетърпеливо.

— Това е костюм, подобаващ за заможен зарзаватчия и предназначен за погребални церемонии.

— А този? — Рейт посочи друг.

— Още по-неподходящ — всекидневни дрехи за млад философ с безупречен вкус, предназначени за посещение на провинциален имот.

— Хм. Добре тогава — Рейт се обърна към галантериста, — покажете ми какви дрехи би носил млад философ с безупречен вкус при неофициално посещение в града.