Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 142

6.

Зората разкри нисък бряг, черен на фона на червеникаво кафявото море. Главното платно бе изпънато от сутрешния бриз, „Варгаз“ се приближаваше към пристанището на Верводей.

Слънцето се надигна и озари още спящия град. От северната страна пристанището бе оградено от високи сгради с плоски фасади, на юг се виждаха складове и пристани.

„Варгаз“ спусна котва, платната бяха навити на мачтата. Една лодка с гребла доближи кораба отпред, хвърли въже и го изтегли на буксир до кея. Появиха се пристанищни чиновници, поговориха с капитана, размениха поздрави с Дордолио и си тръгнаха. Пътуването бе стигнало своя край.

Рейт се сбогува с капитана, след това заедно с Траз и Анахо слезе на брега. Докато се озъртаха на пристана, към тях се приближи Дордолио.

— Трябва да се сбогуваме — заяви с надменен глас, — тъй като заминавам незабавно за Сетра.

Чудейки се какви може да са причините да ги заговори, Рейт попита:

— Дворецът Син нефрит не беше ли в Сетра?

— Да, разбира се — Дордолио подръпна крайчеца на мустака си. — Но няма защо да се безпокоиш, аз ще предам тъжните вести на господаря Син нефрит.

— И все пак има много неща, които не знаеш — изтъкна Рейт. — Или по-точно — нищичко.

— Сведенията ти едва ли ще бъдат голяма утеха — заяви надуто Дордолио.

— Може би не. Но сигурно баща й ще иска да ги чуе.

Дордолио поклати глава с раздразнение и печал.

— Ама че рицар! Какво знаеш ти за церемониите? Нима си представяш, че просто така ще влезеш при господаря и ще му разкажеш историята си? Каква глупост. И виж си дрехите — напълно са неподходящи! Да не говорим за ходещата мраморна статуя Анахо и твоето малко чергарче.

— Не виждам защо да не разчитаме на доверието и гостоприемството на господаря Син нефрит — упорстваше Рейт.

— Как не — изръмжа Дордолио. — Ама че безочие — но все пак се поколеба, озъртайки се към улицата. — Твърдо ли сте решили да пътувате за Сетра? — попита.

— Да, разбира се.

— Послушайте съвета ми. Тази нощ се настанете в някоя от тукашните странноприемници, „Дюлван“ ето там е подходяща — а утре или през следващите дни посетете някой от известните галантеристи и се оставете в неговите ръце. Едва тогава, след като сте облечени подходящо, продължете за Сетра. Препоръчвам ви „Ханът на пътешественика“ на хълма Овала. При тези обстоятелства можете да ми направите една малка услуга. Май не съм изчислил правилно разходите си и ще ви бъда задължен, ако ми заемете сто секвина, за да мога да се прибера в Сетра.

— Разбира се — отвърна Рейт. — Но защо да не пътуваме заедно?