Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 20

Миньорите, собствениците на имоти и всички останали изпаднали в паника и отново повикали специалисти, които най-сетне открили за какво става въпрос.

Планетата не била преустановила въртенето си — все още не. Но скоро щяла да спре.

Всички смятали, че това вече се е случило. И всички грешали.

Случаят бил колкото странен, толкова и необичаен. Епиметей е млада планета, много млада и няма никакви луни. Би трябвало да се върти доста бързо. Но не е така. А не е така, установили учените, защото ядрото ѝ е разположено встрани от центъра.

Никой не можел да обясни как се е получило това — според някои теории причината е във високата концентрация на тежки елементи и най-вече на радиоактивни. Резултатът е твърдо и тежко ядро, което се оформя рано, и мантия, която се задържа по-гореща и течна от обичайното, и по някакъв начин това позволява на ядрото да се измести на една страна под въздействие притеглянето на Ета Кас А — или може би на Ета Кас Б, по време на сближаването с тях.

Имало и друго предположение — че ядрото е изместено встрани от центъра от сблъсък на някакво тяло с планетата — системата разполага с изобилие от комети.

Каквото и да се е случило — вече е отдавна минало. В началото Епиметей имал нормална скорост на въртене, но с изместването на ядрото тя намаляла. Намаляването ставало равномерно — всеки път, когато ядрото се обърне към слънчевата страна, — докато накрая въртеливото движение не замряло почти напълно.

Но е необходимо много време, за да може планета с подобни размери да замре напълно дори когато собственото ѝ ядро играе ролята на гигантска спирачка. Ужасно много време. Не става въпрос за няколко часа, нито за няколко години, дори за няколко столетия. А Епиметей е млада планета.

Всички специалисти са единодушни в едно — въртенето ѝ е почти преустановено и тя вероятно е в последната си обиколка, преди да застине окончателно, с ядро, обърнато към дневната страна. Но тази последна ротация е много бавна. Започнала е преди векове и ще продължава още хиляда години. Хиляда години са нищо в планетарен мащаб.

Дотогава скоростта ще е ужасно бавна, не повече от няколко сантиметра на ден.

Междувременно Нощният град ще се завърти откъм дневната страна и ще остане там. Целият ще бъде окъпан в слънчева светлина, ултравиолетовите лъчи ще убият всеки незащитен жив организъм, а градът ще продължава да пълзи под палещите лъчи на слънцето още хиляда години, преди да спре.

И когато това стане, той ще се намира отвъд терминатора на изгрева, директно под слънцето, достатъчно далече, за да не може да разчита на сянката на кратерната стена. Няма никаква надежда да доближи терминатора на залеза, няма дори да достигне средата на утринта. Когато завъртането спре и планетата застине окончателно, градът ще остане завинаги на дневната страна.

Открили го, после вдигнали рамене и забравили — в края на краищата оставало много време, цели сто години. Нощният град продължавал да расте и да процъфтява и всички ужасно се забавлявали.