Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 2

Въпросът е, че когато не можеш да работиш в Капана, на Епиметей няма много други места, където да се прехранваш като частен детектив, стига да не залиташ по идеята да станеш пазач в мините. Лично аз все още не бях подготвена душевно да си пържа гените в някое малко пъклено кътче на Нощната страна и да дебна някой мършав несретник, който няма и един бял ден в живота си, да не си натъпче джобовете с радиоактивна руда за шепа жалки килокредита. Миньорската работа може да има повече бъдеще от всичко друго в този град, но това не е бъдещето, което търся.

Имаше още две причини, разбира се — първата бе, че не разбирам от нищо друго, освен от детективска работа, а втората — че не смятах да доставям на КМК удоволствието да ме прогони от тази работа.

Оставаха бордеите между Капана и ръба на кратера и аз избрах тях. Те също са част от града, всъщност всичко отсам стената на кратера се води Нощният град и всичко извън него и извън Епиметей не е, което опростява нещата. Така че все още бях в рамките на града и можех да събирам трохите, сиреч случаите, с които по една или друга причина не желаеха да се занимават детективите от Капана.

Понякога изваждах късмет, друг път не. Не вземам много и не се свеня да го рекламирам наляво и надясно. Имам си офис в западната част, откъдето почти можеш да видиш как слънцето надзърта над източния ръб и където земята не струва почти нищо, защото ще е първата, която ще се изпържи, когато се пукне зората. Все пак съм на „Хуарес“, а не в самия Западен край. Успокоявам се от мисълта, че съм достатъчно навътре, за да спечеля известно време. В Източния край, в сянката на кратерната стена, ще е почти безопасно цели три години, след като Западният си отиде — не че възнамерявам да стоя тук толкова дълго, след като космопортът, който е на юг от Капана, изпухти, обаче там животът става невъобразимо скъп. Да се прибера на изток обаче е почти невъзможно, като се има предвид колко много хора знаят какво мисли за мен КМК.

Знаят го и в Западния край естествено, но никой от тях не може да си позволи да му пука.

Има още нещо, свързано с неприятната подробност да изхвърчиш от Капана — изхвърчаш и от социалния живот. Старите приятели от казината все не намират време да ми се обадят. В района не се навъртат и много туристи. Хората, с които се срещам… е, някои от тях не са чак толкова лоши, но не бих ги нарекла изискано общество.

Освен това се налага да бачкам яко, за да свързвам двата края, и нямам време да се мотая по улиците. Работата ми е свързана предимно с клиенти или софтуер, а да се обвързваш емоционално с клиенти винаги създава проблеми.

Не виждам нищо лошо в това да се обвързвам със софтуер, само дето има известни ограничения. Просто няма достатъчно програми, които да имат отношение към въпроси като секс, пари, храна или семейство. Софтуерът няма семейство, не и в човешкия смисъл на тази дума.

Не че аз самата имам семейство всъщност. Единственият ми роднина в града е брат ми Себастиан. Работи в Капана. Обажда се понякога, държи връзка, но не напира да ми идва на гости и това говори достатъчно. Сигурно шефовете му няма да са доволни, ако разберат.