Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 218

Настя смаяно слушаше Болшаков. Дори за миг й се стори, че времето се е върнало и пред нея седи не нов шеф, а любимият й началник, Житената питка Гордеев. Докато работеше под ръководството на Афоня, беше принудена да забрави, че всичко може да бъде и така. И тогава я осени прозрение: ама, разбира се, тъкмо Житената питка му е подсказал този ход. Та нали тя, както я бе помолил Болшаков, се бе обадила на Гордеев и той, след като се почуди известно време, се съгласи да се срещне с новия началник-отдел. Значи са се срещали — и очевидно неведнъж.

— Сигурен ли сте, че те ще се съгласят? — попита тя предпазливо.

— Нямат друг изход — спокойно и твърдо отговори Константин Георгиевич. — Да допуснем, че нас могат да ни притиснат. Но те са извадили лош късмет със следователя. Безполезно е да притискат Давидов. Той не се поддава на такива сделки. Вие го снабдихте с купища информация и той няма току-така да се престори, че не я е виждал.

— Откъде знаете?

— Знам — меко каза Болшаков и повтори: — Знам със сигурност. Повярвайте ми. Но естествено, ние можем да постъпим и другояче. Да приемем техните условия без възражения.

— Ами Давидов?

— Вече е готова заповедта за пенсионирането му. Щом бъде дадена команда, заповедта незабавно ще бъде пусната в действие, ще бъде подписана само за час и делото веднага ще бъде предадено на друг следовател, по-съобразителен и сговорчив. Разбира се, делото може да му бъде отнето и така и да бъде предадено на друг, но това ще събуди подозрения у Давидов и той може да провали всичко.

— А ако се пазарим за нашите условия?

— Тогава заповедта няма да бъде задействана и подписана. Фьодор Иванович ще остане на поста си. И така, какво е вашето решение?

— Е, защо пък моето? — Настя упорито се съпротивляваше да вземе решение, което би я натоварило с отговорност. — Вие сте началник, вие трябва да решите.

— Аз вече взех решението си. Сега бих искал да чуя вашето. Ако съвпаднат — ще се радвам. Ако ли не, ще положа всички усилия, за да разбера и обмисля вашите аргументи, или ще се постарая да ви придумам. Във всеки случай вие ще излезете от този кабинет едва когато мненията ни няма да си противоречат.

„Значи, ще живея тук вечно — мрачно си помисли Настя. — Кога е било такова нещо — началник и подчинен да мислят еднакво? Само при Житената питка, но Житената питка е неповторим и няма да има втори като него.“

— Аз бих се попазарила с тях… — изрече безнадеждно, вече подготвена за дълга и безплодна дискусия.

— Радвам се, че мненията ни съвпаднаха — усмихна се Болшаков. — Между другото, Анастасия Павловна, когато имате свободна минутка, нахвърляйте ми списъка с вашите най-ярки постижения през последните две-три години. Време е да напиша предложението за удостояването ви с чин полковник за особени заслуги.