Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 216

И в този момент Настя разбра какво е правил в кабинета висшият офицер от отдела за икономически престъпления. Дошъл е да поставя условия.

Гласът на касетата беше приглушен, но всяка дума се разбираше отчетливо…

Олег Канунников, както и редица други хора, бил нает за изпълняване на операция по пране на пари и прехвърлянето им в чужбина на лични сметки на някои висши служители от корпорация „Нефтяник“. Олег бил човек без твърди принципи, сговорчив, добросъвестен, уморен от безпаричието, нелюбопитен, без прояви на прекалено правдолюбие и търсене на истината, с една дума, с психологическите си характеристики напълно подхождал за подобна работа.

Дълго време всичко вървяло по мед и масло. На сметките на регистрираната от него фирма се прехвърляли пари по фалшиви договори, започнало строителството на жилищен блок…

Ала изведнъж Олег се разбунтувал. Той бил единственият професионален строител от всички, които оглавили по спогодба с „Нефтяник“ специално създадени фирми, затова само той разбрал, че в строителството крайно грубо се нарушава технологията, благодарение на което себестойността на жилищата рязко намалява, а печалбата от продажбата им по пазарни цени съответно скача до небесата. Нарушенията можели да доведат до рухване на сградата след 8-10 години, а ако през зимата се случат резки скокове на температурите, например петнайсетина градуса за едно денонощие, катастрофата можело да се случи и по-рано. Канунников провел строги инспекции с ръководителя на организацията подизпълнител, но онзи се дразнел, правел се, че не разбира за какво става дума, и уверявал, че строителството се извършва в строго съответствие с утвърдения проект. В действителност, разбира се, нарушения имало, но със знанието на хората от „Нефтяник“, при които вече след утвърждаването на проекта и проектосметната документация взела връх алчността. Естествено, строителите изпълнявали указанията на „Нефтяник“, но в онзи момент Олег не подозирал това. Хората от корпорацията го успокоили, обещали му да въздействат на строителите. Олег обаче не мирясал. Никой не очаквал той лично почти ежедневно да посещава строежа, никой не разбирал за какво му е потрябвало това — нали сградата не била негова собственост и изобщо би трябвало той да е наясно за какво са го наели и да не си вре носа, където не му е работа.

Но Канунников си навирал носа, и то упорито и нахално. От корпорацията дошло недвусмислено указание да спре и да не пречи. За известно време той се укротил и не безпокоял шефовете си от „Нефтяник“, но пък постоянно тормозел хората, които строели сградата. Писнало им от това и те поставили въпроса ребром: или махнете този досадник, или зарязваме обекта. Вие самите ни наредихте да строим по-евтино, а сега не можете да ни защитите. Тогава от „Нефтяник“ избрали друга тактика. Предложили на Канунников да изложи съображенията си в писмен вид, с чертежи и изчисления. Олег седнал пред компютъра и подготвил всички документи. Приели ги и обещали да ги разгледат. Естествено, разглеждали ги до момента, когато почти всички жилища в блока били продадени. А сетне един умен и хитър човек от службата за безопасност на корпорацията изведнъж се досетил: