Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 220

— Какви ги дрънкаш? — възмутено изрече Камаев и бавно се надигна от стола, извиси се над бюрото в кабинета си и над седналия насреща му Иля Бабицки. — Кой ти е дал право да ми говориш такива неща? Какво изобщо знаеш за мен?

— Достатъчно, напълно достатъчно, за да изрека това, което чухте — безучастно отговори Иля Сергеевич. — През тези пет и повече години ние често и дълго разговаряхме с вас и вие, без да искате, ми разказахте за себе си много неща. Аз просто умея да слушам. И не съм толкова глупав, както сте се надявали.

Той стана и тръгна към вратата, сякаш смазан, с отпуснати рамене. Това беше. Пет години упорита работа, пет години взаимна любов. И всичко свърши.

Остана само празнота и горчилка.

* * *

Професор Йонов се запозна с последните отчети за московското изследване и за личността на Анастасия Каменская. За уточняване на подробностите поканиха при него началника на Каменская — Константин Болшаков, отдавнашен участник в Програмата, когото с цел провеждане на експеримента бяха преместили от резерва на предната линия.

Същината на експеримента се състоеше в назначаване в няколко региона на хора от резерва на Програмата, които започваха да работят както трябва и да формират високопрофесионално кадрово ядро в своите подразделения. В момента на назначаването им в техните подразделения се провеждаха комплексни монографични изследвания с цел да се получи пълна и всестранна картина на професионалното ниво на служителите, на тяхната компетентност и мотивация. След година изследването трябваше да се повтори и да се направи сравнение, за да стане ясно доколко грамотната дейност на честния ръководител е повлияла върху ефективността на работата.

Освен това, по искане на Евгений Леонардович, специалистите съставяха характеристика на подполковник Каменская с цел решаване на въпроса за нейната пригодност за работа във Фонда. Характеристиката не го зарадва: Каменская се оказа непригодна за тази служба. Изводът беше: силно мотивирана в своята работа и не иска да я променя при никакви условия. Йонов разбираше, че такива предложения — като това за участие в свръхсекретната Програма — могат да се правят само когато има гаранция, че няма да получиш отказ. В противен случай цялата секретност ще отиде по дяволите. Каменская ще откаже — такъв беше категоричният извод на специалистите психолози. Така че дори нямаше смисъл да се разговаряме нея.