Читать «Градска тарифа» онлайн - страница 214

— Искам това да свърши — спокойно отговори Бабицки. — Но едва сега, когато дойдохте, изведнъж проумях, че страшно го желая. Най-много от всичко на света.

— Защо? — повтори тя.

— Защото обичам Наташа и искам да се оженя за нея.

— И какво ви пречи?

— Камаев. Той ми забранява дори да мисля за това. Наташа не бива да бъде постоянно до мен, докато работя за него. Ще трябва да обяснявам някак отсъствията си, телефонните разговори, ще започна постоянно да лъжа и рано или късно тя ще ме хване. И всичко ще рухне. Дори ако вие не успеете да попречите на Камаев и той продължи да съсипва живота на Седов, това ще става вече без мен.

— Но вие сте можели да се освободите от него, да нарушите спогодбата си. Защо не сте го направили? Защо е трябвало да чакате с вас да се заеме милицията?

— Знаете ли какво щеше да направи той с мен заради непослушанието ми? Щеше да разкаже всичко на Наташа и да провали живота ни с нея. Камаев е отмъстителен и злопаметен, на никого не прощава, ако хората не се държат така, както той очаква. А вие ме намерихте не по моя вина и той няма да има за какво да ме наказва. Ще ме освободи. Защо ме гледате така, Анастасия Павловна? Слаб човек съм, тъй ли? За съжаление, е така. Но е невъзможно да ме арестувате и вкарате в затвора заради това.

— Да — потвърди тя и неволно повтори след Иля Сергеевич, — за съжаление, е така.

* * *

Когато излезе от Бабицки, Настя се качи в колата при Хвиля, който търпеливо я чакаше.

— Обади се Виктор — съобщи Иван и сгъна вестника, който четеше. — Тази дъщеря на Седов е отявлена лъжкиня. Цял час го будалкала за чичкото, който я следял, а пък не могла два пъти поред да опише еднакво външността му.

— А Виктор какво? Хванал ли я е?

— Не е имало заповед да я хваща. Нали е искал да измъкне от нея нещо повече за Маневич. Запознали се съвсем наскоро с него.

— Да, знам.

— А освен това споменала, че иска да замине временно за чужбина, докато търсят този чичко, който я следял. Бива си ги стремежите на съвременните ученички, а?

— И още как — разсмя се Настя. — Сигурно смята да отиде с любимия?

— Така е разбрал Витя. С него, с Антон. Соня ужасно се стараела да изглежда голяма пред Витьок и когато той й понамигнал — и тя взела да се перчи, че нали, и ние не сме вчерашни, можем с гаджето да поживеем в чужбина.

Да, господа Камаев и Бабицки, вие умеете да удряте безпогрешно, да подбирате нужните ви хора и да им давате правилни инструкции. И наистина от гледна точка на наказателното право не може да ви се предяви нищо. Не можете да бъдете съдени.

— Да вървим, Ваня — уморено каза тя.

— Къде отиваме?

— В службата, на „Петровка“. Сега ще се обадя на Зарубин и Рижковски, да се съберем, да поговорим.

* * *

В петък сутринта, когато Настя Каменская вече наближаваше сградата на Градското управление на „Петровка“, й звънна началникът:

— Анастасия Павловна, тук ли ще сте днес?

— Вече почти дойдох, след пет минути съм в кабинета си.

— А след петнайсет елате при мен, може ли?