Читать «Гости от космоса» онлайн - страница 4

Пришълците бягат наоколо, като че нищо не е било.

Поразително! Досега не мога да дойда на себе си от учудване. Това са машини!!! Преди малко на две крачки от мен двама пришълци разглобиха трети. Не вярвах на очите си. Необикновено сложно устройство — не зная как да го опиша. Жалко, че не съм инженер. Снеха гръбната черупка, под нея друга — звездообразна. В корема има резервоар, и то доста голям. Но как слагат тук различни предмети съвсем не ми е ясно.

Сглобиха го наново. Оставиха го само с четири крака, но вместо тях му поставиха и нещо подобно на огромни клещи. Щом завинтиха и последната част, «новороденият» скочи и побягна в кораба.

Но кой е господар на тези машини? Може би пришълците ги управляват вътре от кораба? Кибернетика или телеуправление? Невероятно. Разбират разликата между хора и животни. Затова не вземат хора…

Никога, никога няма да видя света. Това е страшно.

… Нощ. Часът е дванадесет, пиша на светлината на джобното си фенерче. Когато го запалих, един от пришълците приближи, пламна и избяга…

26 август.

На 23 август в девет часа аз, Борис Стронски, бях отвлечен от черния хеликоптер, който ме откара в лагера на пришълците. До днес, доколкото мога, записвам своите наблюдения. Основни изводи: 1. Пришълците са гости отвън, гости от друга планета. 2. Пришълците представляват необикновено сложни механизми. Техният космически кораб се управлява автоматически.

Пришълците ме разгледаха и според мене — фотографираха. Вреда не ми причиниха. По-нататък не ми обръщаха никакво внимание. Предоставиха ми пълна свобода.

Сега корабът, както виждам, се готви за отлитане. Днес пред моите очи бяха разглобени пет от пришълците и трите черни хеликоптера. Натовариха моите продукти, на площадката остана само едната газка. Двама от пришълците копаят под кораба, а други двама бродят някъде наблизо. Реших да летя с тях. Продуктите ще ми стигнат за около месец. Какво ще стане по-нататък — не зная. Трябва да летя. Ще влезна в кораба, ще намеря кравите и овцете и ще остана там. Не зная как ще бъде с водата. Но ако остана жив — а в това не се съмнявам, — ще направя всичко, за да се свържа с господарите на пришълците и заедно с тях да се върна на Земята. Мисля, че с тях ще успея да се разбера. И така — ще ида в кораба. Но може би няма да ме пуснат? Ето два вече влязоха вътре. Два още седят под кораба. Отивам. Страшничко. Впрочем глупости. Все пак те са машини, а аз съм човек.“

На това място записките свършват. Стронски не се е върнал повече към автомобила. Не се е връщал, защото корабът е излетял. Скептиците говореха за нещастие. Но те затова са си и скептици. Аз от самото начало бях сигурен, че нашият славен ръководител е жив и ще види това, което ние не сме видели даже насън. Той ще се върне и аз му завиждам. Това е най-смелият човек, когото познавам. Не всеки би направил такава стъпка. Аз не бих полетял. Аз видях „паяците“ и те не ми вдъхваха никакво доверие.

В средата на септември пристигна комисия, създадена по инициатива на Академията на науките на СССР. Всички ние като очевидци бяхме разпитани. А в ноември…