Читать «Гости от космоса» онлайн - страница 2

До първия населен пункт оставаха не повече от десет километра, когато се появи черният хеликоптер. С глух шум той премина над мен и изчезна в завоя на клисурата. Неговата необикновена форма и черен като оръжейно дуло цвят, ми припомниха за събитията през миналата нощ. Стана ми страшно.

Забързах. После побягнах. На завоя видях спряла кола — газка. До нея стояха трима души и гледаха нагоре. Извиках им:

— Вземете ме до Пенджикент!

В тоя момент зад склона се появи черният хеликоптер и стремително се понесе към нас. Изведнъж се издигна и спря право над главите ни. На корпуса му зина зловеща дупка. Въртолетът бързо започна да слиза. Избухна ослепителна светлина. Аз извиках от болка в очите. Побягнахме. От могъщите витла се понесе и завъртя наоколо жълт облак прах. Когато прахът се разнесе, ние видяхме празното шосе и черното тяло на хеликоптера, което изчезваше в дъното на клисурата.

Както и да е, ние се добрахме до града. Там ми казаха, че преди три дни Стронски тръгнал за лагера заедно с нашия шофьор Коля. Същата вечер Коля се върнал сам в града. Той изглежда обърнал някъде машината със Стронски и сега за свое оправдание разправя една невероятна история за някакво въздушно нападение. Затова е задържан в милицията. Но неговите думи Стронски бил задигнат от някакъв черен хеликоптер. Кой можеше да вярва на това! Но когато ние разказахме за нашата история, Коля бе пуснат.

Сега, разбира се, всички знаят какво са това пришълците. Но тогава, аз помня, че половината от пристигналата комисия смяташе, че подобни твърдения са несериозни и предлагаше разследването да се предаде на военните и пограничните власти. Съмненията изчезнаха едва след като бе открито мястото, където бяха кацали пришълците, и дневника на Стронски.

Площадката, на която те бяха кацнали, бе разположена в котловина, затворена между планините на около 15 километра от замъка Апида. Тя имаше диаметър около 200 метра, бе изравнена и заградена открая с големи каменни блокове. Почвата на много места бе обгоряла.

На площадката намерихме един от задигнатите автомобили, смазан, почистен, но без гориво, няколко предмети от неизвестен произход и с неизвестно предназначение, които бяха веднага предадени за изследване, и най-главното дневникът на Стронски. Дневникът лежеше върху седалката на машината и не бе пострадал нито от влагата, нито от слънцето. Само бе покрит с дебел слой прах. По-голямата част от него са бележки за разкопките. Онова, което е написано за пришълците, не е навсякъде достатъчно разбрано. По-надолу аз цитирам напълно тези записки, като правя коментарии на недостатъчно ясните места.

24 август.

„Хеликоптерът донесе още един автомобил — газка № ЖД–19–19. Пришълците (тази дума за пръв път употреби именно Стронски) лазиха по него, после разглобиха мотора и го натовариха на космическия кораб. (На листа е нарисувано нещо подобно на гъба-мухоморка — силно сплеснат конус. До него за сравнение са нарисувани автомобил и човек. Надпис: «космически кораб». На конуса няколко точки. Стрелките, които сочат към тях, имат надпис — «входове». На върха на конуса надпис: «Оттук товарят», отстрани: «височина 15 метра, диаметър в основата — 40 метра».) Нашият всъдеход още стои долу. Аз разтоварих от него всички продукти. Те не ги пипат. На мен не обръщат никакво внимание. Мога да си отида, но не искам.