Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 97

Капризи отново погледна Фийлд.

— Шевни машини ли казвате? — уточни Маклауд.

— Да.

— Не виждам връзката.

— Нито пък ние. — Чен взе цигарата на Фийлд и я смачка; притвори очи, когато димът обгърна лицето му. — Капитанът на кораба още го няма. Машините са произведени от фирма за електроуреди. Не виждам нищо необичайно в тях. Това са просто… шевни машини.

Китаецът отново сложи ръце в джобовете си.

— Директорът англичанин ли е? — попита Маклауд.

— Шотландец.

Маклауд присви очи, сякаш подозираше, че му се подиграват.

— И фабриката е на „Фрейзърс“, така ли?

— Да — отговори Капризи.

— Фийлд може да ни уреди среща с Чарлс Люис. — Маклауд го погледна и за пръв път от идването му се усмихна. — Спокойно, човече, шегувам се.

Капризи отпи глътка чай и измърмори:

— Трябва да говорим с Люис.

— Трябва да разберем къде са живели тези жени — тросна се Фийлд.

Другите трима го изгледаха, изненадани от резкия му тон.

— Всичко по реда си — настоя американецът.

— Можем да пратим цивилни да разпитват по къщите.

— Улица „Жофр“ е дълга поне четири километра. Освен това мислиш ли, че французите ще търпят английски детективи да разпитват по къщите? — възрази Капризи. — Успокой се, всичко по реда си.

* * *

Чен излезе да вземе колата. Фийлд отиде в тоалетната и погледна зачервените си очи в огледалото, докато се миеше.

Капризи го чакаше в коридора с голяма бяла кутия в ръце. Подаде му я. Фийлд я отвори и извади новото си сиво сако. Остави кутията на земята. Сакото беше елегантно и много по-леко от старото му.

— Боже мили!

— От моя шивач.

— Благодаря.

— Облечи го. Ще се почувстваш по-добре. — Капризи извади две ризи, увити в оризова хартия. — Това също ще ти дойде добре.

Фийлд разви хартията и опипа тънкия памучен плат. Американецът отново се наведе.

— Ето и хубава копринена вратовръзка.

— Нямам думи.

— Не казвай нищо.

— Хайде да отидем в банката. Мога веднага да ти върна парите. Вече имам достатъчно и…

— Подарявам ти ги.

— Стига глупости.

— За мен е удоволствие.

— Не мога да ти позволя…

— За щастие не знаеш колко струват.

— Жестът ти е прекалено щедър.

— Не мога да те гледам как се пържиш в собствен сос, полярна мечко.

— Имам пари.

Капризи пренебрежително махна с ръка.

Фийлд въздъхна:

— Благодаря ти, Капризи. Благодаря.

— Не го споменавай — усмихна се американецът. — Нали така се казва в Англия, „не го споменавай“.

Младият мъж отново погледна сакото.

— Облечи го, полярна мечко.

Фийлд се върна в тоалетната, преоблече се и пак излезе. Колегата му подсвирна:

— Чакай само да видиш как ще ти се лепят курвите в „Маджестик“.

Заедно се качиха в асансьора. Фийлд започваше да се тревожи, че американецът ще остане с погрешно впечатление за парите. Изведнъж се запита дали не е твърде наивно да смята, че каквото и да било допълнение към заплатата му може да е законно и почтено.

— Кой би могъл да внесе пари на сметката ми без мое знание? Възможно ли е да е… официална премия?

— Някой от конспираторите.

— Значи не може да е специално допълнение от службата?

Капризи се усмихна:

— Не съм чувал за такива.