Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 97
Том Брадби
Капризи отново погледна Фийлд.
— Шевни машини ли казвате? — уточни Маклауд.
— Да.
— Не виждам връзката.
— Нито пък ние. — Чен взе цигарата на Фийлд и я смачка; притвори очи, когато димът обгърна лицето му. — Капитанът на кораба още го няма. Машините са произведени от фирма за електроуреди. Не виждам нищо необичайно в тях. Това са просто… шевни машини.
Китаецът отново сложи ръце в джобовете си.
— Директорът англичанин ли е? — попита Маклауд.
— Шотландец.
Маклауд присви очи, сякаш подозираше, че му се подиграват.
— И фабриката е на „Фрейзърс“, така ли?
— Да — отговори Капризи.
— Фийлд може да ни уреди среща с Чарлс Люис. — Маклауд го погледна и за пръв път от идването му се усмихна. — Спокойно, човече, шегувам се.
Капризи отпи глътка чай и измърмори:
— Трябва да говорим с Люис.
— Трябва да разберем къде са живели тези жени — тросна се Фийлд.
Другите трима го изгледаха, изненадани от резкия му тон.
— Всичко по реда си — настоя американецът.
— Можем да пратим цивилни да разпитват по къщите.
— Улица „Жофр“ е дълга поне четири километра. Освен това мислиш ли, че французите ще търпят английски детективи да разпитват по къщите? — възрази Капризи. — Успокой се, всичко по реда си.
* * *
Чен излезе да вземе колата. Фийлд отиде в тоалетната и погледна зачервените си очи в огледалото, докато се миеше.
Капризи го чакаше в коридора с голяма бяла кутия в ръце. Подаде му я. Фийлд я отвори и извади новото си сиво сако. Остави кутията на земята. Сакото беше елегантно и много по-леко от старото му.
— Боже мили!
— От моя шивач.
— Благодаря.
— Облечи го. Ще се почувстваш по-добре. — Капризи извади две ризи, увити в оризова хартия. — Това също ще ти дойде добре.
Фийлд разви хартията и опипа тънкия памучен плат. Американецът отново се наведе.
— Ето и хубава копринена вратовръзка.
— Нямам думи.
— Не казвай нищо.
— Хайде да отидем в банката. Мога веднага да ти върна парите. Вече имам достатъчно и…
— Подарявам ти ги.
— Стига глупости.
— За мен е удоволствие.
— Не мога да ти позволя…
— За щастие не знаеш колко струват.
— Жестът ти е прекалено щедър.
— Не мога да те гледам как се пържиш в собствен сос, полярна мечко.
— Имам пари.
Капризи пренебрежително махна с ръка.
Фийлд въздъхна:
— Благодаря ти, Капризи. Благодаря.
— Не го споменавай — усмихна се американецът. — Нали така се казва в Англия, „не го споменавай“.
Младият мъж отново погледна сакото.
— Облечи го, полярна мечко.
Фийлд се върна в тоалетната, преоблече се и пак излезе. Колегата му подсвирна:
— Чакай само да видиш как ще ти се лепят курвите в „Маджестик“.
Заедно се качиха в асансьора. Фийлд започваше да се тревожи, че американецът ще остане с погрешно впечатление за парите. Изведнъж се запита дали не е твърде наивно да смята, че каквото и да било допълнение към заплатата му може да е законно и почтено.
— Кой би могъл да внесе пари на сметката ми без мое знание? Възможно ли е да е… официална премия?
— Някой от конспираторите.
— Значи не може да е специално допълнение от службата?
Капризи се усмихна:
— Не съм чувал за такива.