Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 84

Фийлд затвори телефона и се втренчи в слушалката.

— Грейнджър! — измърмори. — Мамка му.

От възмущение започна да му се повдига. Грешката беше само негова. Капризи го бе предупредил. Трябваше да е по-внимателен и да скрие документа. Почувства се като глупак.

Почуди се къде е отишъл Грейнджър. Изправи се с намерението да тръгне да го търси, но се спря. Сградата беше огромна, можеше да е навсякъде.

* * *

Фийлд спря пред Клуба по езда и погледна часовниковата кула, после кооперацията „Щастливи времена“, където прозорецът на Наташа Медведева светеше. Самата тя не се виждаше.

Той гледаше как гостите пристигат и се запита защо не си намери извинение да не отиде. Не просто защото не беше подходящо облечен — всички мъже бяха с фракове и бели вратовръзки, каквито той нямаше. Как само копнееше да го приемат в техния свят на скъпи костюми и рокли, бижута и лъскави обувки.

Влезе през високата остъклена врата и спря в основата на мраморното стълбище под прекрасния кристален полилей.

— Дики!

Пенелъпи носеше бяха рокля и на врата й проблясваха диаманти. Целуна го и го погали по ръката с бялата си ръкавица. Леко се притисна до него. Кожата й беше нежна и френският й парфюм ухаеше приятно. Беше силно начервена и когато се отдръпна, се засмя и избърса бузата му. Той за пръв път забеляза колко са дълги миглите й.

— Ела.

Тя го хвана под ръка и го поведе нагоре по мраморните стълби.

— Съжалявам, че съм толкова неподходящо облечен — промърмори той. — Не успях…

— Не се притеснявай.

Фийлд за пръв път я хареса, защото роклята й наистина беше впечатляваща и хората ги заглеждаха.

Качиха се и влязоха в зала, по-голяма дори от бара на шанхайския клуб. Огромните прозорци, гледащи към хиподрума, бяха отворени, но независимо от това в помещението беше задушно. В средата имаше маса със сребърна купа колкото вана, пълна с цветя. В дъното се намираше най-голямата камина, която Фийлд бе виждал.

Беше претъпкано — повечето гости крещяха, за да се чуват — и Пенелъпи го поведе към камината.

Джефри беше заобиколен от неколцина души. Сред тях бяха Люис и дребен мъж с черни коса и брада, който приличаше на арабин.

— Ричард! — Джефри го посрещна и кръгът от хора около него леко се разшири. — Вече познаваш Чарли.

— Добър вечер — поздрави го Люис.

— Това е Саймън Кемдари, сигурно го помниш от онази вечер на събранието на Съвета.

Здрависаха се и мургавият мъж го изгледа изпитателно.

— От Криминалния отдел ли сте? — попита Кемдари.

— Не… по принцип не.

— Но сте детектив — политически, нали?

— Току-що обсъждахме дали генерал Чан Кайши е прикрит комунист — обясни Джефри. — Навярно имаш мнение по този въпрос.

Всички го гледаха в очакване.

— Аз всъщност не работя точно в тази област… — измънка Фийлд, но забеляза неодобрителни погледи и бързо смени тактиката. — Мога да изразя обаче общото мнение на отдела, че той е циник. Готов е да използва всекиго, стига да извлече полза за себе си. Когато някой вече не му е нужен, бързо се отървава от него. Червените имат подкрепа и средства на юг и той ще ги използва в опита си да обедини страната под свое ръководство. Какво ще се случи, това вече е друг въпрос.