Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 8

— Какво означава това?

— По това ли си е падала? — започна Марецки и погледна снимките на етажерката. — Белезниците. Бельото. Или е задоволявала сексуалните фантазии на някой мъж? Мъж, когото е обичала или е обслужвала.

— Имало ли е скарване, скандал между любовници? Може би той я е завързал и тогава са се скарали.

— Не. Това е нещо по-дълбоко, някакъв необуздан бяс. Виж трупа. Това е омраза към всички жени, не просто към Лена Орлова.

Фийлд се замисли за обезпокоителното изражение на удоволствие върху лицето на жертвата. Би трябвало на него да се чете ужас.

— Чен ми каза, че този и съседният апартамент са собственост на Сипаничавия Лу.

— Тя очевидно е, така да се каже… елитна.

— Любовница на Лу?

— Възможно е, но може да я е използвал и за друго.

— Да я дава под наем?

Марецки вдигна рамене:

— Може би като подарък за приятели.

Фийлд не можеше да си представи Наташа Медведева да робува на някого.

— Това е зверско убийство — добави руснакът и се отправи към вратата. — По-късно ще го обсъждаме.

— Имало ли е подобен случай? — попита Капризи.

— Не си спомням. Ще проверя и във френската полиция.

Няколко минути стояха мълчаливо. Накрая Капризи каза:

— Провери тази стая. Аз ще се заема с останалите.

— Нещо определено ли търсим?

— Използвай главата си.

Американецът влезе в кухнята и започна да тропа с шкафовете. Фийлд отиде при грамофона, свали го на пода и отвори раклата. Беше празна. Приближи се до етажерката и взе тънък фотоалбум с кожена подвързия. Снимките бяха подобни на наредените по полиците, свидетелства за един унищожен свят. Това беше хроника на живота на Лена Орлова, преди революцията да я прогони от Русия, и Фийлд ясно виждаше колко е било болезнено за нея.

Снимките показваха семейна идилия: голяма къща, езеро, вила, лодка, строг баща и винаги усмихната майка. Фийлд беше чел, че само богатите руски аристократи успели да избягат в Европа, но Орлови явно не са изпитвали нужда от пари. Как се бяха озовали тук?

Последната снимка в албума беше на момиченце. Вероятно това беше Лена, с куче и някаква жена, сигурно бавачката. Бяха застанали пред къщата, а зад тях се виждаха няколко куфара. Това ли е бил краят, заминаването?

Фийлд затвори албума и го върна на мястото му. Запита се какво е станало с братята и другата сестра. Може би всички бяха загинали.

До албума имаше дебела книга с кожена подвързия. Приличаше на Библия. Той я взе и я разтвори. Имаше голяма дупка, изрязана в страниците, и там беше скрит малък бележник.

Лена Орлова си бе водила записки с изящен почерк. На всеки ред имаше дата, име на кораб (поне така предполагаше Фийлд) и дестинация. Последният запис бе: „26 юни, Саратога — Ливърпул“.

След една седмица.

Не всички дестинации бяха във Великобритания. Имаше кораби за Амстердам, Бордо, Кале и Кил. Не се споменаваше какво превозват, нито защо са в този списък.

На края на последната страница пишеше: „Плащанията са във ведомост две.“

Капризи отново влезе и Фийлд му показа дебелата книга и бележника. Американецът погледна списъка.