Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 10

Американецът издаде животински рев на безсилен гняв — Чен успя да го изблъска в близката уличка.

Капризи се съпротивляваше яростно, но китаецът беше по-едър и по-силен и го притисна до една кирпичена стена.

— Овладей се — изсъска през зъби.

— Не може…

— Спокойно.

Чен го притискаше силно под сноп светли лъчи, открояващи се в прашния въздух. Пусна го едва когато се успокои. Капризи изтупа костюма си от праха и се обърна към младия детектив:

— Добре дошъл в Шанхай, Дик.

* * *

— Това не ти е Англия — обясни Капризи, когато се качиха в асансьора.

Фийлд не го разбра добре.

— Свали си сакото, така няма да впечатлиш Грейнджър.

Той на драго сърце би го свалил, ако ризата му не беше мокра от пот. Езикът му бе като вкочанен, а главата му пулсираше от физическото усилие, горещината и шока.

— При мен или при теб? — Капризи натисна копчето за третия етаж и се облегна на стената. — Ако искаш, ела в Криминалния. Можеш да занесеш отпечатъците в лабораторията.

Фийлд се опитваше да заличи от съзнанието си гледката на търкалящата се глава и шуртящата кръв.

— Какво ще правим?

— За кое?

— За онова, което видяхме току-що.

Стигнаха третия етаж и вратата на асансьора се отвори, но американецът не бързаше да слиза. Облегна се на вратата и попита:

— В какъв смисъл какво ще правим?

— Това беше убийство.

— Така ли мислиш, Фийлд?

— Разбира се.

— Беше комунист.

— Откъде знаеш?

Колегата му се усмихна:

— Нямате ли досие за него?

— Дори не знам как се казва…

— Във война сме.

— Война ли?

— Срещу червената напаст. Нали това е основната задача на вашия отдел?

— Ограничаването на…

— Това бяха хората на Лу. Разбери ме. Няма начин да ги открием в китайския град или страната, а дори да хванем някого и да го убедим да свидетелства, Лу или този, който е поръчал убийството, ще заяви, че убитият е комунист и това е китайският начин за справяне с тях. В светлината на световните събития твърдението му ще срещне разбиране.

— Значи ще се откажем. Ще си седнем на задниците и ще…

— В това полицейско училище не ви ли учат на нещо?

— На какво?

Капризи се ядоса.

Фийлд се изчерви, но настоя:

— Портиерът не беше комунист.

— Може би, но опасностите за хегемонията на световния империализъм са навсякъде.

— Сега ти говориш като болшевик.

— Това обвинение ли е?

— Не се прави на глупак.

Капризи го изгледа с нескрита враждебност:

— Какво искаш да направим, Фийлд? Да подадем иск пред френските власти, да отидем на улица „Вагнер“, където живее Лу, и да го арестуваме просто така? Да опандизим най-влиятелния човек в града, в сравнение с когото Ал Капоне е като благородна девица? Мислиш ли, че някой ще свидетелства срещу него?

— Значи край?

— Край за теб.

— Изпратили са ме да помагам.

— Ти помогна.

— Значи случаят е приключен. Няма да има възмездие. — Той погледна часовника си. — Отделихме един час. Не хванахме убиеца на местопрестъплението, затова…

— Този случай е на Криминалния, Фийлд.

— Това ли е всичко? Така ли работите в този отдел?