Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 78
Том Брадби
— Както сам спомена, Фийлд, той живее в Концесията.
— Да, но представете си, че се доберем до тях. Представете си, че има политическа воля за изправянето му на съд. Няма да е много трудно да го изобличим.
— Откъде знаеш, че има политическа воля?
Фийлд реши да не спори повече, но Капризи вече обмисляше идеята.
— Говори с Маклауд — каза американецът. — Остава обаче един основен въпрос. Как ще се доберем до тях?
Мълчаливо допушиха цигарите си.
— Маклауд толкова ли е решителен, колкото изглежда? — попита Фийлд.
— Упорит е като всеки шотландец.
— Знам, но не е речено…
— Иска да прочисти Шанхай, после да се прибере в родината и да стане свещеник.
— Мислиш ли, че ще успее?
— Сигурен съм, че църквата ще го приеме.
— Не, имах предвид…
— Знам какво имаше предвид, Фийлд. — Капризи се усмихна. — Ти как мислиш?
Той се поколеба, преди да отговори:
— Нищо не е невъзможно.
— Напълно си прав. Все пак този град е почти част от империята.
Фийлд се усмихна:
— Майната ти, Капризи.
Прекараха още двайсетина минути в преглеждане на вестници, преди Фийлд да намери онова, което търсеше. Кратък параграф на втора страница в „Журнала“ от първи май. Той сложи пръст на съобщението и се опита да преведе:
— Снощи полицаи откриха трупа на една…
Капризи издърпа вестника от ръцете му. Зачете се, като стисна носа си с пръсти, оставяйки размазано черно петно.
— Дори името й не се споменава — отбеляза Фийлд.
— Запиши си датата. Сигналът трябва да е подаден в участъка в Малката Русия. Иди утре там и провери. Не се занимавай с френския криминален отдел, нищо няма да ни кажат. Опитай се да научиш подробности: колко пъти е намушкана, била ли е с белезници. Няма нужда да ти казвам какво да питаш. Най-добре да идеш сам. Измисли някакъв повод да прегледаш архива от този период.
* * *
Спряха срещу съветското консулство, прекосиха улицата под лекия дъждец и се приближиха до високата телена ограда. Сградата изглеждаше пуста.
Наблизо имаше две магазинчета — за подправки и железария. Между тях тясно стълбище водеше в редакцията на „Нов шанхайски живот“.
Минаха по коридор с купчини списания покрай едната стена и влязоха в малко помещение с пет-шест бюра. В един ъгъл седяха две машинописки и тракаха на клавишите.
Всички се втренчиха в тях. Двама мъже прекъснаха оживения си спор зад една остъклена дървена преграда, Фийлд веднага позна Бородин. Беше висок, слаб мъж със строго лице и къса черна коса.
— Мога ли да ви помогна? — попита той с лек американски акцент.
Фийлд се приближи и му показа служебната си карта:
— Ричард Фийлд, С1. Колегите ми, детективи Капризи и Чен са от Криминалния отдел.
Бородин бе висок колкото Фийлд, но по-слаб. Приличаше малко на Грейнджър. Носеше елегантен скъп костюм и лъскави обувки, но грубите му черти му придаваха враждебен и подозрителен вид.
— Тук не е извършвано престъпление. Ние сме редакция на законно списание, което се опитва да противостои на пропагандата на вашите вестници срещу съветската власт.