Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 77

Фийлд погледна за миг Капризи, но продължи да преглежда вестниците. В съзнанието му се оформяше подозрение, но не достатъчно ясно, за да го изкаже.

19.

Работеха търпеливо и мълчаливо, а времето летеше. Всеки път, когато вдигнеше глава, Фийлд установяваше, че е станало по-късно, отколкото си е мислел. Очакваше на Капризи да му омръзне, но американецът не спираше да чете и да си води записки. Чен седеше до него и преглеждаше китайските вестници.

Накрая на Фийлд му оставаше „Журнал дьо Шанхай“, а на Капризи — „Шанхай Таймс“. Фийлд не се чувстваше уверен във френския си, който бе изучавал като дете, но трябваше да опита. Отвори първия том подвързани вестници.

— Цигара? — попита Капризи и той кимна.

Тримата излязоха да пушат на входа на библиотеката.

— Би трябвало да е отразено, нали? — попита Фийлд. — Не е възможно престъпността толкова да е излязла от контрол, че убийството на жена да мине незабелязано.

Капризи всмукна продължително от цигарата си.

— Ще е отразено само ако е имало убийство.

— Подиграваш ли ми се?

— Не, идеята ти беше добра.

Американецът погледна Чен, който се съгласи, че не губят нищо, ако опитат.

— Ако беше престъпник, щеше ли да си водиш записки за всичко? — попита Фийлд.

Колегите му го изгледаха озадачено.

— Щеше ли да си водиш отчет за подкупите, пратките с наркотици и всичко, в което си замесен?

— Какъв отчет?

— Отчет на плащанията. Например „дадох толкова и толкова на френската полиция, в този и този ден пристигнаха еди-колко си наркотици от Индия или островите, разпределих ги там и там…“

Двамата му събеседници още го гледаха с недоумение.

— Престъпният бизнес е като всеки друг.

— Така е — съгласи се Капризи.

— Едрите риби сигурно си водят някакво счетоводство… особено тук, където всички са такива педанти.

— Счетоводител ли искаш да станеш? — попита Капризи.

— В известен смисъл вече съм бил.

— В какъв смисъл?

— Водех счетоводството на баща си.

Капризи изсумтя:

— Да не смяташ да обвиниш Лу, че укрива данъци?

Фийлд се усмихна:

— В бележника на Лена е записано, че плащанията са във ведомост номер две.

— Да.

— Преди малко попаднах на едно интервю с Лу. Хвали се, че си води записки за всичко и винаги знае кой му дължи пари.

— Тоест…

— Явно води отчетност за всички пратки и така нататък. Сигурно си записва кого е подкупвал и с колко. Лена вероятно е видяла тези записки.

— Искаш да кажеш, че ги държи някъде в дома си?

— В интервюто казва, че ги държи у дома. Сигурно не е удобно да ги пази в сейф, защото постоянно се налага да записва нещо, а и кой ще тръгне да му ги краде? Французите не представляват заплаха, а домът му е като крепост. Охранява се по-строго от банка. Единствените, които имат достъп, са жените му.

Капризи и Чен мълчаха.

— Ако се занимава главно с престъпна дейност, тези записки ще предоставят улики.