Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 80

Когато се качиха в колата, Фийлд се облегна на прозореца и затвори очи. Спомни си лицата на родителите си, коленичили в църквата в някоя неделна утрин. Изпита дълбоко, болезнено съжаление, че животът им не се е развил другояче. Вярно, не бяха лоши хора, а само несъвършени човешки създания, заслепени от своите стремежи: баща му се бе срамувал от начина, по който изкарваше прехраната си, и от социалното си положение и искаше все повече и повече; майка му очакваше нещо в замяна на любовта, за която бе жертвала бъдещето си.

За момент Фийлд запази спокойствие, но гневът към баща му скоро се върна. Отчаяните стремежи не бяха бреме, наложено от други, а въпрос на личен избор. Майка му никога не бе поискала нещо, тя просто чакаше някакъв израз на любов, защото без нея животът й нямаше смисъл?

Човек сам определя стремежите си. Ако Албърт Дейвид Фийлд бе обуздал амбициите си и бе изисквал по-малко от семейството си, всички щяха да са щастливи.

Преди да се отърси от тези мисли, Фийлд мразеше баща си с предишната страст.

* * *

В Шанхай, както и в Европа, ръгби обикновено се играеше през зимата. Фийлд не се беше замислял за това, докато не влезе в съблекалнята на полицейския колеж. Докато обуваше черните шорти и дебелите си вълнени чорапи, той си спомни думите на Капризи, че мачът е нещо като изпитание за издръжливостта на двата конкурентни отдела на полицията. Предишната година един едър италианец беше припаднал заради жегата.

Фийлд не познаваше поне половината мъже в стаята и предположи, че повечето не са полицаи. Той се запозна с един набит ирландец от Белфаст, който се оказа от управата на хотел „Катей“, навярно приятел на Грейнджър.

Младежът завърза обувките си, влезе в банята и си наля вода от каната в ъгъла. Изми си ръцете и се погледна в огледалото. Беше доволен, че се е подстригал предната седмица. Хубавото лице пред него изглеждаше непроменено, макар че се чувстваше състарен с няколко години.

Чудеше се какво си мисли Наташа, когато посещава заседанията на Бородин. При болшевиките той най-много мразеше фанатиците и твърдата им убеденост в собствената им правота.

Излязоха на игрището и той видя Грейнджър на третия ред, с шапка и тъмнокафяв тънък шлифер. Началникът му кимна да се приближи.

— Каролайн, това е едно от новите ми момчета. — Грейнджър се изправи и вдигна шапката си. — Фийлд, запознай се със съпругата ми.

Жената до него се усмихна. Приличаше на Пенелъпи Доналдсън, но беше по-едра и по-пълна, с по-добродушно лице. Имаше буйна черна коса, беше си сложила крещящо червило и яркочервена рокля. Бе жизнерадостна и — съдейки по златната гривна на ръката й — богата жена. Фийлд се почуди кое беше русото момиче в хотел „Катей“.

— Късмет — пожела му Грейнджър и понижи глас, когато Маклауд се появи в края на трибуните. — И внимавай за янкито.

Фийлд се върна на игрището. Кимна на шотландеца, когато се разминаваха, но другият мъж се направи, че не го вижда. Тревата беше ниска, почвата — твърда.