Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 58

15.

Фийлд излезе от управлението по залез. Сградите бяха обагрени в червено от последните слънчеви лъчи и знамената се открояваха ясно на фона на небето. Той тръгна бързо, стиснал кобура си и преметнал сакото си на ръката. Лекият бриз го галеше. Спря пред входа на общежитието на улица „Карвър“ и се подвоуми. Не изгаряше от желание цяла вечер да търпи подигравките на Прокопиев. Руснакът обаче го нямаше и в стаята си Фийлд намери писмо, пъхнато под вратата.

Пликът носеше герба на Градския съвет и името му бе изписано с изящен почерк (почерка на Джефри).

Скъпи Ричард,

За мен бе огромно удоволствие да те видя отново след толкова години и да те поздравя с добре дошъл в Шанхай, макар и със закъснение, за което отново те моля да ме извиниш. За съжаление като секретар на Градския съвет имам твърде много задължения.

Ще бъдем изключително щастливи, ако дойдеш на вечеря днес у нас. Предполагам, че знаеш адреса. В десет часа ще е най-удобно, но ако искаш, ела по-рано в централата на хонконгско-шанхайската банка. Така ще имаме възможност да пийнем нещо преди вечеря. В осем трябва да изнеса реч — пред няколко изтъкнати дами — но до девет часа би трябвало да съм свършил. Срещата се провежда в заседателната зала на първия етаж. Кажи, че идваш при мен и се представи.

С Пенелъпи ще се радваме, ако ни посещаваш по-често. У нас можеш да се чувстваш като у дома си. Знаем колко самотен е човек толкова далеч от родината. Аз обикновено се прибирам късно вечер, но Пенелъпи ще се радва да те приеме по всяко време.

Сърдечни поздрави,

Джефри

Фийлд погледна часовника си, после смокинга, окачен на въженцето, което беше опънал пред прозореца. Срещата не беше официална, но за всеки случай той го облече. Излезе и взе рикша.

Смокингът бе по-дебел от сакото му, но вятърът се беше усилил и когато излезе на „Бънд“, за пръв път през този ден почувства хлад.

Пристанището още гъмжеше от народ. Под дърветата покрай брега се тълпяха хора. Ярката луна бе изгряла над осветените сгради, украсени в чест на наближаващия рожден ден на краля. Британското знаме върху купола на хонконгско-шанхайската банка се развяваше и плющеше. Фийлд плати на мъжа с рикшата и тръгна покрай спрелите до тротоара коли. Няколко деца галеха бронзовия лъв пред входа на банката. Според поверието така получаваха сила от него.

Огромната главна порта на банката бе заключена, затова той заобиколи откъм задния вход. Качи се по каменното стълбище на първия етаж и там видя обява, че Джефри Доналдсън, секретар на шанхайския градски съвет, ще изнася реч на тема „Новият Ерусалим“.

Две дебелани с черни костюмчета се суетяха около импровизирана маса, зад тях дискретно стоеше униформен чиновник от банковата охрана.

— Аз съм Ричард Фийлд, племен…

— Да, заповядайте.

Една от жените се усмихна, написа името му на листче и му го подаде. Вратата на залата беше отворена и той видя Джефри на подиума. Помещението приличаше на бална зала, с яркочервен килим и големи огледала с позлатени рамки по стените. Вуйчо му говореше разпалено: