Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 54

— Посещавате ли срещи в „Нов шанхайски живот“?

Руснакът се намръщи:

— Не.

— Можете ли да обясните защо Лена ги е посещавала? Все пак баща й е бил царски офицер.

— Не съм болшевик.

— Не съм твърдял такова нещо.

— Те не вярват в това със сърцата си.

— Сърцата ли?

— Лена… Наташа.

— Защо го правят?

Сергей мълчеше.

— Дали събират сведения за Лу?

— Никога не биха се добрали до важна информация — отвърна с подигравателна усмивка руснакът.

— Защо тогава Лу ги е настанил в свои апартаменти.

— Защото са жени.

— Значи основното тук е сексът — вметна Капризи.

— Не е ли той основното във всичко?

Капризи стана.

— Искам пак да говоря с вас. — Тръгна към вратата. — И следващия път ще дойдете в Селището.

* * *

Когато излязоха, Капризи пръв запали цигара. Закрачи напред-назад до колата, като от време на време поглеждаше прозореца над магазина за кожи. Фийлд заоглежда руските надписи над магазините по улица „Жофр“. Имаше ресторантче, бръснарница, магазин за булчински рокли.

— Боже мили, много се беше разпалил! — отбеляза Капризи. — Помислих, че ще го фраснеш.

Фийлд сложи цигарата си в устата. Не виждаше Сергей зад тъмния прозорец, но знаеше, че е там.

— Мразя, когато някой се държи с жените като с пачаври.

— Значи си сбъркал мястото.

Фийлд въздъхна:

— Баща ми биеше майка ми. Не ми харесва начинът, по който говореше Сергей. — Опита се да смени темата, за да скрие неудобството си. — Лу не е ли знаел за идванията й тук? Затова ли беше нервен Сергей?

Капризи се облегна на колата.

— Не вярвам Лена да е поела такъв риск.

— Освен ако отчаяно не е търсила връзка, при която нима да се чувства като курва.

Американецът го погледна и хвърли цигарата си на улицата.

— Затова ли я е убил Лу? — попита Фийлд.

— Съмнявам се.

14.

Капризи накара шофьора да мине по нанкинското шосе и да го изчака пред магазина „Уинг он“.

Когато американецът слезе от колата, Фийлд смъкна стъклото с няколко сантиметра. Съблече сакото си, разхлаби вратовръзката, разкопча горното копче на ризата си и отлепи плата от тялото си, за да може кожата му да се поизсуши. Свали кобура си и го остави на седалката, после избърса челото си с кърпичка.

— Горещо — усмихна се шофьорът.

— Да.

Фийлд се запита на колко ли години е китаецът. Средната продължителност на живота в Китай бе едва двайсет и седем години и хората бързо се състаряваха.

— Лято… горещо!

Фийлд красноречиво си повя с ръка. Извади цигарите си и слезе.

Флагчетата над него леко се полюшнаха от течението на два разминаващи се трамвая, но иначе времето беше тихо. От магазина излезе закръглена жена на средна възраст с няколко кутии в ръце и тръгна към лъскав буик. Шофьорът слезе и й отвори задната врата. Отвътре изскочи малък пекинез, започна да лае и да подскача около краката на господарката си, докато тя се настаняваше на кремавата кожена седалка.

Дребна китайка с бебе в ръце се приближи да проси. Шофьорът я блъсна на земята, изруга грубо и плю.

Фийлд остана безучастен, не искаше да си навлича неприятности. Просякинята се оттегли при вратата на магазина.

Изглеждаше, че е сама, което не беше много обичайно, затова младият мъж се приближи и пъхна една доларова монета в ръката й. Тя беше млада, очите й — безизразни. В следващия миг той забеляза, че бебето в ръцете й е мъртво.