Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 53
Том Брадби
Капризи се изправи, усети възмущението на Фийлд и прошепна:
— Спокойно, не сме в наши води.
Младият мъж си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои.
— И така — продължи Капризи, — когато сте спали с нея, тя е идвала тук, във вашия апартамент.
— Да.
— Никога ли не сте ходили на „Фучоу“?
— Не.
— Но сте знаели къде живее.
Сергей отново се поколеба, преди да отговори:
— Може да ми е споменала.
— Може или ви е споменала.
— Да, казвала ми е.
— Вие обаче никога не сте били там?
— Тя не искаше да ходя.
— Беше ли влюбена във вас?
Сергей отново се усмихна, но не отговори.
— Цигара? — попита и им подаде един пакет.
Двамата отказаха. Сергей беше бос и Фийлд забеляза, че пръстите на краката му са дълги и кокалести като тези на ръцете. Също като ръцете му прасците му бяха гладки, без косми.
— Знаехте ли, че спи с Лу?
Сергей вдигна рамене.
— Преди няколко месеца се е преместила в един от апартаментите му, знаели сте къде живее, но никога не ви е споменавала, че е негово момиче?
— Казах ви, че не говорехме за това.
— Не сте знаели, че е спяла с него?
— Не съм се интересувал.
— Въпросът е дали знаехте.
— Тя обичаше да говори за Русия. Понякога спях с нея. Това е.
— Никога ли не е споменавала Лу?
— Не.
— А други мъже, с които е спяла?
Руснакът поклати глава.
— Значи сте правили секс, но не сте знаели нищо за живота й? Не любопитствахте ли?
— Не.
— Знаехте ли за семейството й?
— Спомена, че сестра й е в Харбин, останалите… не знам.
— Някой от тях живее ли в Шанхай?
— Не е споменавала.
— Имаше ли други приятели?
— Не знам.
— Наташа Медведева?
Домакинът отново се подсмихна.
— Кое е смешното?
— Нищо.
— Познавате ли я?
— Разбира се.
— Бяха ли приятелки?
Сергей смукна силно от цигарата.
— Да.
— С кого другиго беше приятелка?
— С никого.
— Добре, да обобщим. Били сте приятели, но вие никога не сте ходили в апартамента й. Не знаете нищо за живота й в Шанхай и твърдите, че не е имала приятели.
— Тя беше курва.
Капризи се втренчи в руснака, докато той сведе поглед.
— За какво разговаряхте?
— Само правехме секс.
— Откъде сте, Сергей?
— От Москва.
— Баща ви офицер ли беше, или…
— Лекар.
— С Лена разговаряхте ли за революцията?
— Не.
— Какво мислите за новата съветска власт? — намеси се Фийлд.
Сергей го погледна, после се обърна към Капризи и отново спря очи на Фийлд. Накрая отвърна:
— Болшевизмът не е правилното решение.
— А кое е правилното? — поинтересува се младият англичанин и се усмихна насърчително.
— Нека запазя мнението си за себе си.
— То съвпадаше ли с мнението на Лена?
Руснакът не отговори.
— Сигурно не смятате, че тукашното положение е стабилно.
Сергей го изгледа неспокойно.
— Имам предвид, че сме в процес на усилено преразпределение на благата. Тук, в този град, където са преплетени толкова много съдби.
— Не одобрявам социалното неравенство, но не съм болшевик.
— Може би сте реформатор?
Сергей кимна.
— Искате по-добри условия за работниците. По-кратък работен ден, по-добри заплати.
Сергей нервно започна да смуче зъбите си.
— Смятате ли, че системата трябва да бъде променена… и мислите ли, че е възможно?
— Не съм жител на Селището.