Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 53

Капризи се изправи, усети възмущението на Фийлд и прошепна:

— Спокойно, не сме в наши води.

Младият мъж си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои.

— И така — продължи Капризи, — когато сте спали с нея, тя е идвала тук, във вашия апартамент.

— Да.

— Никога ли не сте ходили на „Фучоу“?

— Не.

— Но сте знаели къде живее.

Сергей отново се поколеба, преди да отговори:

— Може да ми е споменала.

— Може или ви е споменала.

— Да, казвала ми е.

— Вие обаче никога не сте били там?

— Тя не искаше да ходя.

— Беше ли влюбена във вас?

Сергей отново се усмихна, но не отговори.

— Цигара? — попита и им подаде един пакет.

Двамата отказаха. Сергей беше бос и Фийлд забеляза, че пръстите на краката му са дълги и кокалести като тези на ръцете. Също като ръцете му прасците му бяха гладки, без косми.

— Знаехте ли, че спи с Лу?

Сергей вдигна рамене.

— Преди няколко месеца се е преместила в един от апартаментите му, знаели сте къде живее, но никога не ви е споменавала, че е негово момиче?

— Казах ви, че не говорехме за това.

— Не сте знаели, че е спяла с него?

— Не съм се интересувал.

— Въпросът е дали знаехте.

— Тя обичаше да говори за Русия. Понякога спях с нея. Това е.

— Никога ли не е споменавала Лу?

— Не.

— А други мъже, с които е спяла?

Руснакът поклати глава.

— Значи сте правили секс, но не сте знаели нищо за живота й? Не любопитствахте ли?

— Не.

— Знаехте ли за семейството й?

— Спомена, че сестра й е в Харбин, останалите… не знам.

— Някой от тях живее ли в Шанхай?

— Не е споменавала.

— Имаше ли други приятели?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

Домакинът отново се подсмихна.

— Кое е смешното?

— Нищо.

— Познавате ли я?

— Разбира се.

— Бяха ли приятелки?

Сергей смукна силно от цигарата.

— Да.

— С кого другиго беше приятелка?

— С никого.

— Добре, да обобщим. Били сте приятели, но вие никога не сте ходили в апартамента й. Не знаете нищо за живота й в Шанхай и твърдите, че не е имала приятели.

— Тя беше курва.

Капризи се втренчи в руснака, докато той сведе поглед.

— За какво разговаряхте?

— Само правехме секс.

— Откъде сте, Сергей?

— От Москва.

— Баща ви офицер ли беше, или…

— Лекар.

— С Лена разговаряхте ли за революцията?

— Не.

— Какво мислите за новата съветска власт? — намеси се Фийлд.

Сергей го погледна, после се обърна към Капризи и отново спря очи на Фийлд. Накрая отвърна:

— Болшевизмът не е правилното решение.

— А кое е правилното? — поинтересува се младият англичанин и се усмихна насърчително.

— Нека запазя мнението си за себе си.

— То съвпадаше ли с мнението на Лена?

Руснакът не отговори.

— Сигурно не смятате, че тукашното положение е стабилно.

Сергей го изгледа неспокойно.

— Имам предвид, че сме в процес на усилено преразпределение на благата. Тук, в този град, където са преплетени толкова много съдби.

— Не одобрявам социалното неравенство, но не съм болшевик.

— Може би сте реформатор?

Сергей кимна.

— Искате по-добри условия за работниците. По-кратък работен ден, по-добри заплати.

Сергей нервно започна да смуче зъбите си.

— Смятате ли, че системата трябва да бъде променена… и мислите ли, че е възможно?

— Не съм жител на Селището.