Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 51

Тримата се качиха на дървената палуба, покрита с навес. Пред тях, от двете страни на дървена врата имаше две кръгли амбразури. Дженкинс слезе на голямата товарна палуба пред каютите под мостика. Когато завиха зад един ъгъл, млад индиец, който лежеше на слънце, скочи и ги изгледа подозрително. Носеше измачкани шорти и кирлив потник.

— Къде е капитанът? — попита Дженкинс, но индиецът поклати глава.

Митничарят върна двамата си посетители при дървената врата. Влязоха през нея и се качиха по стръмни железни стълби на мостика. Вътре миришеше на грес и коридорите бяха тъмни като на долните палуби на плавателния съд, с който Фийлд бе пристигнал от Лондон.

На мостика нямаше никого.

— Току-що са пристигнали — отбеляза инспекторът. — Сигурно са отишли по курви.

— Да погледнем долната палуба и носа — предложи Фийлд.

Дженкинс отново ги поведе. Отвори дървен капак по средата на палубата и слезе в тъмния трюм. Индиецът ги наблюдаваше напрегнато, без да се опитва да им пречи или да им помага.

Тримата мъже огледаха огромния трюм, но нямаше почти нищо. Наоколо бяха разхвърляни въжета, ръждясали инструменти и обичайният боклук за един търговски кораб.

— Добро прикритие за контрабанда — отбеляза Капризи.

— Каква контрабанда? — попита Дженкинс.

— Какво по-безобидно от пратка шевни машини, изпратени от подразделение на „Фрейзърс“?

— Не ви разбирам — раздразнено измърмори Дженкинс.

— Ако искахте да пренесете нелегално нещо в Европа, щяхте да изберете кораб с товар, който митническите власти не биха тръгнали да проверяват прекалено внимателно. Какво по-малко подозрително от шевни машини?

На Фийлд му хрумна, както вероятно и на Капризи, че за такава операция организаторите не биха поели риска за неочаквани проверки.

— Най-добре да говорите с капитана — каза инспекторът. — Елате в кабинета ми и ми дайте номера си. Ще ви се обадя, когато капитанът се появи.

Фийлд слезе на брега и спря за малко. Небето още беше ясно и синьо. Голямото знаме на купола на хонконгско-шанхайската банка висеше отпуснато. Ято чайки кръжаха над „Големия Чинг“, часовниковата куличка на митницата, после нещо ги подплаши и полетяха над реката.

Фийлд погледна назад. Индиецът още ги наблюдаваше.

13.

Сергей живееше над магазин за сибирски кожи в центъра на Малката Русия, в малък апартамент в олющена стара сграда. Беше типичният радикален интелектуалец, с дълга мръсна коса, брадясало изпито лице и кръгли очилца.

— Може ли за минутка? — попита Фийлд.

— Какви сте вие?

Фийлд извади значката си.

— От кой отдел?

— Тук пише.

— Не пише.

— C1.

— Специалния.

— Да. Колегата ми е от Криминалния. Може ли да влезем?

Сергей ги изгледа напрегнато, но Фийлд не можеше да определи дали защото криеше нещо, или просто се притесняваше от посетители. Руснакът се отдръпна и ги пусна да влязат.

Апартаментчето се оказа по-малко, отколкото Фийлд бе преценил в началото. Неоправеното легло до стената в дъното стърчеше като остров сред море от разхвърлени по пода мръсни дрехи, чинии и чаши. Над кревата висеше абстрактна картина на църквата „Василий Блажени“ на Червения площад. Върху масичката имаше препълнен пепелник и стара настолна лампа. Вонеше ужасно. В един ъгъл бяха облегнати цигулка и тромпет.