Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 50

Въведе ги в задушен кабинет, където електрически настолен вентилатор повдигаше купчина листа, затиснати със стъклена тежест. Носеше мръсна бежова униформа с памучни къси панталони и кожен кобур на колана.

— Разследваме убийството на една рускиня — заяви Капризи и му подаде бележника на Лена.

— Рускиня значи — измърмори Дженкинс, сякаш убийството на такава жена бе най-естественото нещо на света.

Седна и заразглежда списъка, като от време на време прелистваше някоя страница.

— Този бележник бе намерен скрит в апартамента на момичето — обясни детективът. — Не можем да разтълкуваме значението на списъка.

Дженкинс се изправи с пухтене, отиде при един шкаф и го отвори. Вътре имаше четири-пет делови книги. Той взе най-горната и я стовари на бюрото си, при което се вдигна облак прах.

Седна, отново взе бележника и с пъшкане се зае да сравнява данните.

Беше досадно и Капризи забарабани с пръстите на едната си ръка по коляното, а с другата започна да си вее с бележника си.

— Всички са… Всички са еднакви. Кораби на завода за електроуреди.

— Какъв е този завод? — поинтересува се Капризи.

— Подразделение на „Фрейзърс“. Произвеждат електроуреди и ги карат в Европа. Всички тези… — Дженкинс отново се взря в бележника. — Пратките са предимно шевни машини. Има и други стоки, разбира се, но шевните машини са основното… Бих казал осемдесет процента от товара на корабите.

— Шевни машини ли?

— Да.

— Защо й е на руска кабаретна танцьорка да води таен списък на кораби, изнасящи шевни машини?

Дженкинс се намръщи, но нищо не каза.

— Нямате ли предположение?

— Не.

Митничарят очевидно недоумяваше.

— Какво ще ни кажете за последното име в списъка? — попита Фийлд. — „Саратога“ на двайсет и шести.

Дженкинс отново взе деловата книга и заби пръст в страниците й; накрая намери каквото търсеше.

— Аха, така си и мислех. „Саратога“. Пристигнал е вчера от Индия. Празен.

— Празен ли? — попита Капризи.

— Мислех, че корабите обикновено превозват стоки и в двете посоки — добави Фийлд.

— Обикновено е така. Може би е карал товар от Европа за Индия и е имал договор да товари тук… де да знам, за да не чака в Бомбай.

— Стоката сигурно ще е важна, за да оправдае този празен курс — отбеляза Капризи.

— „Фрейзърс“ са голяма фирма. Предполагам, че могат да си го позволят.

— Ако „Саратога“ е тук, можем ли да го огледаме?

— Разбира се.

Дженкинс отвори чекмеджето си, извади един револвер „Смит и Уесън“, пъхна го в кобура си и тръгна напред. Слязоха на долния етаж и си пробиха път през тълпата, която още прииждаше около изхода.

На кея беше по-спокойно, макар че пасажерите още чакаха на групички митническата проверка и хамалите разнасяха багажа с колички или на гръб.

Дженкинс закрачи бързо, докато пресичаха един огрян от слънцето участък. Фийлд присви очи. Стигнаха до метална барака. Тук имаше по-малко хора: няколко наклякали хамали и малка групичка, товареща един речен параход. Колкото повече се отдалечаваха, толкова по-големи ставаха корабите, покрай които минаваха. „Саратога“ бе закотвен по средата на пристанището.

Беше бял, с два жълти комина. Мостчето на кораба бе с разкривен парапет и покрито с бял брезент.