Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 48
Том Брадби
Капризи налапа молива си и започна да го смуче.
— Лу има мрежа от информатори — отбеляза Фийлд, като предположи, че жената намеква за това.
Тя премести поглед към него:
— Да.
— Лена му е давала информация за болшевики като Бородин, така ли?
— Да.
— Комунистите не я ли подозираха заради миналото й?
— В Шанхай никой не е вързан за миналото си, детективе.
Капризи извади бележника на Лена и обясни:
— Кораби, дати и дестинации.
Тя погледна бележника и му го върна:
— Не ми говори нищо.
— Опиум, може би.
— Не — отсече тя.
Капризи прибра бележника.
— Значи, ако е била момиче на Лу, Лена не е могла да спи с други мъже.
— Освен ако той не я накара.
— Освен ако не я заеме на някого.
— Да.
— Правил ли го е?
— Не знам.
Капризи се облегна в креслото си. Фийлд подозираше, че жената знае повече, отколкото казва. Американецът неуверено започна:
— Тя… в смисъл… как беше… настроението й… след като се премести в апартамента на Лу? Преди три месеца ли казахте, че било?
— Не съм я виждала толкова щастлива. Още идваше и танцуваше, но се беше променила.
— Отношенията й с Лу или с човека, на когото я е заел, това ли беше причината за радостта й?
— Не съм сигурна, но предполагам, че да. Започна по-често да говори за бягство, с по-голяма увереност… сякаш вече го е планирала. Сигурно си е мислела, че е намерила път към ново начало… или каквото е търсила. Едно от последните неща, които ми сподели онзи ден, бе, че е писала на сестра си да дойде в Шанхай.
— Какво може да означава това?
— Тя не искаше сестра й да разбира за живота й тук. Сигурно е планирала двете да заминат.
— Имаше ли близки приятели, някое момче може би? Извън деловите си отношения?
— Да, Сергей.
— Сергей ли?
— Свири в оркестъра.
Капризи погледна бележника си.
— Той не възразяваше ли срещу заниманията на Лена?
— Отнасяше се с разбиране.
— Разбирането не означава приемане — отбеляза американецът. — Не са много мъжете, които биха търпели любимите им да правят секс за пари.
— Не съм убедена, че връзката им беше от такова естество. Бяха по-скоро… просто приятели. — Госпожа Орлова скръсти ръце в скута си. — Във всеки случай, ако го подозирате, не си губете времето. Онази нощ беше тук през цялото време.
— От кога до кога?
— От около седем вечерта до шест сутринта.
— През цялото време на сцената?
— Да, или седнал на масичката за оркестъра.
— Къде можем да го намерим?
Жената се обърна към бюрото си, разрови документите отгоре и взе малък бележник. Отвори го, сложи си очила, написа на едно листче името и адреса и го подаде на Фийлд.
— Сергей Станиславович. Живее в Малката Русия, на улица „Жофр“.
Младежът си помисли, че може би е по-възрастна, отколкото я беше преценил в началото.
— Късмет, господа.
Те станаха. Капризи й благодари и двамата с Фийлд слязоха в салона. Изведнъж Фийлд смотолеви, че е забравил нещо, и изтича нагоре, преди американецът да го попита какво.
Жената не беше помръднала от мястото си и не изглеждаше изненадана, че го вижда.
— Наташа Медведева — попита малко задъхано той. — Били са приятелки. Какво е нейното положение?