Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 48

Капризи налапа молива си и започна да го смуче.

— Лу има мрежа от информатори — отбеляза Фийлд, като предположи, че жената намеква за това.

Тя премести поглед към него:

— Да.

— Лена му е давала информация за болшевики като Бородин, така ли?

— Да.

— Комунистите не я ли подозираха заради миналото й?

— В Шанхай никой не е вързан за миналото си, детективе.

Капризи извади бележника на Лена и обясни:

— Кораби, дати и дестинации.

Тя погледна бележника и му го върна:

— Не ми говори нищо.

— Опиум, може би.

— Не — отсече тя.

Капризи прибра бележника.

— Значи, ако е била момиче на Лу, Лена не е могла да спи с други мъже.

— Освен ако той не я накара.

— Освен ако не я заеме на някого.

— Да.

— Правил ли го е?

— Не знам.

Капризи се облегна в креслото си. Фийлд подозираше, че жената знае повече, отколкото казва. Американецът неуверено започна:

— Тя… в смисъл… как беше… настроението й… след като се премести в апартамента на Лу? Преди три месеца ли казахте, че било?

— Не съм я виждала толкова щастлива. Още идваше и танцуваше, но се беше променила.

— Отношенията й с Лу или с човека, на когото я е заел, това ли беше причината за радостта й?

— Не съм сигурна, но предполагам, че да. Започна по-често да говори за бягство, с по-голяма увереност… сякаш вече го е планирала. Сигурно си е мислела, че е намерила път към ново начало… или каквото е търсила. Едно от последните неща, които ми сподели онзи ден, бе, че е писала на сестра си да дойде в Шанхай.

— Какво може да означава това?

— Тя не искаше сестра й да разбира за живота й тук. Сигурно е планирала двете да заминат.

— Имаше ли близки приятели, някое момче може би? Извън деловите си отношения?

— Да, Сергей.

— Сергей ли?

— Свири в оркестъра.

Капризи погледна бележника си.

— Той не възразяваше ли срещу заниманията на Лена?

— Отнасяше се с разбиране.

— Разбирането не означава приемане — отбеляза американецът. — Не са много мъжете, които биха търпели любимите им да правят секс за пари.

— Не съм убедена, че връзката им беше от такова естество. Бяха по-скоро… просто приятели. — Госпожа Орлова скръсти ръце в скута си. — Във всеки случай, ако го подозирате, не си губете времето. Онази нощ беше тук през цялото време.

— От кога до кога?

— От около седем вечерта до шест сутринта.

— През цялото време на сцената?

— Да, или седнал на масичката за оркестъра.

— Къде можем да го намерим?

Жената се обърна към бюрото си, разрови документите отгоре и взе малък бележник. Отвори го, сложи си очила, написа на едно листче името и адреса и го подаде на Фийлд.

— Сергей Станиславович. Живее в Малката Русия, на улица „Жофр“.

Младежът си помисли, че може би е по-възрастна, отколкото я беше преценил в началото.

— Късмет, господа.

Те станаха. Капризи й благодари и двамата с Фийлд слязоха в салона. Изведнъж Фийлд смотолеви, че е забравил нещо, и изтича нагоре, преди американецът да го попита какво.

Жената не беше помръднала от мястото си и не изглеждаше изненадана, че го вижда.

— Наташа Медведева — попита малко задъхано той. — Били са приятелки. Какво е нейното положение?