Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 204

Фийлд нежно я отдели от себе си и огледа раните на гърдите й. Изправи се и се огледа. Отиде при гардероба, отвори го, прокара ръце по дрехите и издърпа бяла памучна риза и една рокля. Накъса ги на ивици и нежно повдигна брадичката на Наташа. Устата й беше подута, а едното й око започваше да посинява.

Фийлд сгъна едно парче плат.

— Облегни се назад.

Тя отпусна глава на възглавницата, затвори очи и той започна да я превързва. Когато коленичи да стегне ивиците плат зад гърба й, тя забеляза кръвта, капеща от раната на рамото му. Погали го по бузата и се вгледа в очите му, но той отмести ръката й и продължи да я превързва.

Когато свърши, тя отново се притисна до него. Прегърна го и косата й погъделичка лицето му.

— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко е наред…

Останаха прегърнати, докато дишането й се успокои.

Чен стоеше на вратата. Наташа го забеляза едва сега.

Стана и отиде в ъгъла, където шлиферът й бе преметнат на един стол. Загърна се, бръкна в джоба и хвърли няколко листа върху леглото.

— Казаха, че ме търсят. Телефонираха. Имах само няколко минути… Взех каквото можах. — Тя замълча и на лицето й отново се изписа страх. — Къде е Алексей?

— В колата. Трябва да вървим.

Фийлд прегледа листовете и видя последния запис: „Саратога“, днешна дата и сумата от 750 000 шанхайски долара.

Отдолу имаше списък от имена с числа срещу всяко от тях. Фийлд прокара пръст по йероглифите и се опита да ги разчете.

Тя се надвеси над рамото му.

— Маклауд?

— Да.

— Пет хиляди долара.

— Да.

— Джефри Доналдсън, двайсет и пет хиляди.

— Да.

— Комисар Биърс, десет хиляди?

Тя кимна.

— Люис не се споменава.

Фийлд подаде листовете на Чен, китаецът ги прегледа и отбеляза:

— Лу няма да миряса, докато не си ги върне. Трябва да тръгваме веднага.

Фийлд не помръдна.

— Хората му ще преобърнат града.

На улицата се чу свирене на гуми, после викове и тропот на крака. Чен изтича до прозореца, Фийлд погледна зад него. Соренсън изскочи от задницата на специалния микробус, носеше пълно защитно облекло, шлем и автомат.

Зад него спря черен буик и Маклауд слезе. По средата на улицата спря трета кола и от нея изскочиха четирима от хората на Лу, също с автомати.

Чен отвори вратата на балкона, излезе и стреля два пъти по Маклауд. Мъжете на улицата побягнаха в търсене на прикритие. Китаецът отново влезе, стреля два пъти надолу по стълбите и презареди револвера.

— На покрива?

Наташа го изгледа неразбиращо.

— Горе на покрива! — изкрещя Чен. — Как?

— През… фоайето.

В един ъгъл имаше вратичка за малък килер. Чен опита катинара, после го разби с един изстрел.

В килера имаше метла, кофа, парцал и бамбукова стълба. Чен взе стълбата и я подаде на Фийлд.

— Бягай.

— Не мога.

— Иначе всички ще загинем. Всички, Фийлд.

Отдолу се чуха крясъци. Чен изтича към стълбището и стреля още два пъти надолу.

— Ако ни хванат, ще ни избият — настоя той. — Ако се измъкнете, Лу няма да знае какво е станало с листовете. Така всички ще имаме шанс.