Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 203
Том Брадби
— Значи и твоите очаквания не съм оправдал, а? — Очите на Джефри засвяткаха гневно. — Не съм оправдал доверието ти. Разочаровал съм те също като майка ти, че не съм същият като преди, че съм се върнал някак си осакатен от седемте кръга на ада.
— Никога не съм мислил…
— Изчезвай сега от очите ми. Ти си едно нищожество. Това е
— Остави ме да взема момичето.
Джефри учудено го изгледа.
— Това е една
— Значи няма значение за теб.
— Ще й направя една услуга.
— Тя трябва да се грижи за едно дете. За сина на Наталия.
— Омитай се, Фийлд.
— Още не е късно.
— Не ме обиждай повече.
— Няма…
—
—
—
Наташа рязко се сгърчи и го изкара от равновесие, Фийлд се хвърли върху него и стисна ръката, в която държеше ножа. Двамата се изтърколиха на пода.
Джефри успя да се извърти и Фийлд падна по гръб. Почувства остра болка в рамото. Вуйчо му се оказа удивително як. Острието се спускаше безмилостно към гърлото на Фийлд, с другата си ръка Джефри дереше лицето му, опитваше се да докопа очите му.
Фийлд освободи дясната си ръка и го удари с всички сили по брадичката. Когато главата на вуйчо му се изви назад, младежът извъртя ножа и го заби в корема му. В този момент куршумът, изстрелян от Чен, прониза Джефри в гърдите.
Джефри застина, очите му се разшириха от изненада, той си даде сметка, че умира, и по лицето му се изписа ужас.
Фийлд се освободи от тежестта му и скочи на крака. В този момент Джефри се сгърчи в предсмъртна агония. Фийлд коленичи и пред погледа му гневът в очите на вуйчо му бавно се смени с тъга, по-дълбока от всяка друга, която бе виждал. Мъжът, който се беше жертвал при битката край Делвил, стисна ръката му и прошепна:
— Не ме запомняй така.
Стисна го още по-силно, ръката му бе хлъзгава от собствената му кръв. Сякаш онзи Джефри, когото Фийлд винаги беше познавал, се опитваше да се върне от миналото, преди да е станало твърде късно. Отвори уста, понечи да каже нещо, но от гърлото му не излезе нито звук.
Фийлд се наведе по-ниско. Накрая усети дъха на умиращия и чу последните му думи:
— Не ме… запомняй… така.
Лицето на Джефри се изкриви от болка и той отпусна ръката на Фийлд. Дъхът му едва се чуваше в смълчаната стая.
Тишината бе нарушена от тежки стъпки по стълбите. Чен беше коленичил до вратата. В първия момент телохранителите на Лу не ги забелязаха. Чен стреля два пъти в Григориев и той падна върху мъжа зад него.
Китаецът се изправи и стреля по втория, който се опитваше да се освободи. Първият куршум проби дупка в челото му, вторият разкъса гърлото му и нападателят падна в коридора.
Чен се приближи, за да провери дали са мъртви.
Фийлд остана загледан още малко в лицето на вуйчо си, после се изправи.
Ключовете от белезниците на Наташа бяха до свещта върху масата. Той избърса ръцете си от кръвта, взе ги и седна на леглото. Когато я освободи, тя го прегърна силно и притисна глава до гърдите му. Захлипа тихичко и кръвта й бавно напои ризата му.